Робин Кук - Сфинкс

— Прословутият Мемфис — тържествено обяви Селим.

— Искаш да кажеш Менофер — каза Ерика и погледна жалките останки. „Мемфис“ беше гръцкото име. Древноегипетското — Менофер. — Искам да почерпя по едно кафе или чай — усмихна се тя, като видя, че отново го е обидила.

Тълпа окъсани деца ги заобиколи с надеждата да й пробута някоя фалшива антика, но Селим и шофьорът бързо ги разгониха. Качиха се на терасата и седнаха около малка кръгла масичка. Мъжете си поръчаха кафе, а Ерика — портокалов сок.

Облян в пот, Гамал излезе от таксито, стиснал своя „Ел Ахрам“. Отначало не можеше да реши какво да предприеме, но впоследствие пренебрегна предпазливостта и се запъти да си купи нещо за пиене. Без да поглежда към Ерика, той седна на масата близо до тезгяха. Поръча си кафе и се скри зад вестника.

Калифа фиксира оптическия мерник върху тантурестата снага на Гамал, но пръстът върху спусъка се отпусна. Беше спрял седемдесет и пет метра преди площада и бързо извади израелската си снайперска пушка. Седеше на задната седалка на колата, а цевта на карабината бе опряна на сваления прозорец. От момента, в който Гамал излезе от колата, не беше напускал мерника на Калифа. В случай че направеше някакво рязко движение към Ерика, Калифа щеше да го простреля. Нямаше да го убие, но, както смяташе Калифа, чувствително щеше да го забави.

Над верандата се въртяха рояк мухи и Ерика не успя да изпие сока си. Тя стана, каза на спътниците си да не бързат и тръгна да се разхожда из площада. Преди да се върне в таксито, тя се спря да разгледа алабастровия сфинкс. Помисли си какви ли тайни щеше да разкрие, ако можеше да говори. Беше толкова стар — от времето на Старото царство.

Отново се качиха в колата и подкараха през гъстата палмова гора. Постепенно се появиха обработваеми площи, насечени от напоителни канали. Изведнъж познатите очертания на терасираната пирамида на фараон Зосер се откроиха над редицата палми. Ерика бе обзета от вълнение. След малко щеше да застане пред най-старата каменна постройка, съградена от човешки ръце и от историческа гледна точка — най-значимият обект в Египет. Тук прословутият архитект Имхотеп бе построил небесната стълба, състояща се от шест огромни стъпала, достигащи височина от около двеста фута и по този начин бе поставил началото на епохата на пирамидите.

Таксито спря на сянка до един туристически автобус и Ерика първа изскочи навън. Селим трябваше да подтичва, за да се изравни с нея. Шофьорът отвори и четирите врати.

Поведението на Гамал все повече озадачаваше Калифа. Без да обръща внимание на Ерика, той се бе подслонил на сянка до пирамидата. Дори не си направи труда да я последва вътре. Калифа се поколеба какво да предприеме. Допусна, че държането на Гамал може да е някакво хитро коварство и реши да се движи плътно до Ерика. Свали сакото си, взе своя „Стечкин“ в дясната ръка и преметна сакото отгоре му.

През целия следващ час Ерика бе омагьосана от развалините. Ето за този Египет бе мечтала. С помощта на познанията си тя бе в състояние да възкреси от развалините изумителното архитектурно постижение, сътворено преди пет хиляди години. Знаеше, че не може да види всичко за един ден, затова само отбеляза основните обекти, на които щеше да отдели повече време и с удоволствие разгледа неща, за които никога не бе чувала, като например барелефите със змийска шарка. Селим най-после се примири с ролята си и се усамоти на сянка. Оживи се едва когато около обяд Ерика му махна с ръка в знак, че е готова да продължат.

— Там има едно малко кафене-ресторант — с надежда в гласа каза Селим.

— Нямам търпение да видя гробниците на благородниците — унесено отвърна Ерика. Беше превъзбудена и едва ли нещо би могло да я отклони от пътя й.

— Кафенето е точно до мастабата на Ти и до Серапеума — каза Селим.

Очите на Ерика блеснаха. Серапеумът бе един от най-необичайните древноегипетски паметници. В катакомбите с почести и церемониалност бяха положени мумифицираните останки на биковете Апис. Вкопаването на серапеума в монолитната скала е коствало неимоверни усилия. Това бе обяснимо за строителството на гробници за хора, но не и за бикове. Тя бе убедена, че в погребението на биковете Апис се крие загадка, която тепърва щеше да бъде разбулена.

— Готова съм за Серапеума — с усмивка се съгласи тя.

Гамал бе възпълен и горещината не му се отразяваше добре. Дори и в Кайро той много рядко излизаше по обяд. А Сакра посред бял ден — това просто преля чашата. Докато се движеше след таксито на Ерика, той се чудеше как да облекчи страданията си. Една от възможностите бе да се скрие някъде на сянка и да поръча на шофьора да я следи, докато не реши да се връща в Кайро. Таксито пред тях спря и паркира до кафенето на Сакра. Гамал се огледа наоколо и си спомни, че като дете бе идвал тук с родителите си. Спомни си как бяха се разхождали из дълги и мрачни подземни коридори, за да видят някакви бикове. Тази разходка го бе изплашила, но той ясно си спомни, че подземните галерии бяха чудно прохладни.