Робин Кук - Сфинкс

— Това не е ли Серапеумът? — попита той шофьора.

— Ей там — каза той и посочи към началото на един изкоп, който служеше за вход.

Гамал погледна Ерика. Тя разглеждаше редицата сфинксове, която водеше към входа. Той веднага реши как да се разхлади. Освен това му хрумна, че би било забавно да разгледа Серапеума след толкова години.

Калифа нервно прокара пръсти през мазната си коса. Той бе решил, че Гамал далеч не е аматьор, въпреки че усърдно се преструва именно на такъв. Ако беше сигурен в окончателните му намерения, без колебание би го прострелял и доставил жив на Ивон дьо Марго. Но просто бе принуден да изчака, докато Гамал направи първия ход. Положението беше по-сложно и по-опасно, отколкото му се стори отначало. Калифа завинти заглушителя на автоматичния си пистолет и тъкмо се канеше да излезе от колата, когато видя, че Гамал влиза в някакъв изкоп. Погледна картата. Беше Серапеумът. Потърси Ерика, която унесено фотографираше един варовиков сфинкс и разбра, че има само една причина Гамал да влезе преди нея. В някоя от тъмните, сводести галерии или в някой от тесните проходи той щеше да се спотаи като отровна змия, за да нанесе удара, когато жертвата най-малко го очаква. Серапеумът предлагаше идеални условия за убийство.

Въпреки дългогодишния си опит Калифа не бе сигурен какво да предприеме. Можеше и той да влезе преди Ерика и да се опита да намери скривалището на Гамал, но бе твърде рисковано. Реши да следва младата жена и да изпревари Гамал.

Ерика се спусна по рампата и приближи входа. Тя не обичаше пещери и, честно казано, дори се страхуваше от затворени пространства. Преди още да пристъпи в Серапеума, тя усети влажния хлад и почувства как цялата настръхва, но продължи напред. Плати входната такса на някакъв опърпан арабин с лисича физиономия. Атмосферата в Серапеума бе мрачна и заплашителна.

Ерика пристъпи в сумрачната входна галерия и веднага почувства тайнствения страх, който векове наред гнетеше всеки, влязъл в досег с древноегипетската култура. Тъмните проходи приличаха на тунели към отвъдното и напомняха за страховитата сила на окултното. На две крачки след Селим тя се потапяше все по-дълбоко и по-дълбоко в този магически свят. Спускаха се по безкраен коридор с криви и грубо изсечени стени, оскъдно осветен от слаби крушки, поставени на неравномерно разстояние. Танцуващите сенки силно влошаваха видимостта между всеки две крушки. От сумрака постоянно изплуваха други туристи, гласовете им звучаха кухо, ехото ги повтаряше. Под прав ъгъл с главния коридор имаше отделни галерии, всяка от които съдържаше черен саркофаг, покрит с йероглифи. Само част от тях бяха осветени. Не след дълго Ерика реши, че е видяла достатъчно, но Селим настояваше, че най-добрият саркофаг се намирал най-накрая и дори имало скована дървена стълба, за да могат да се видят декорациите от вътрешната страна. Тя с неудоволствие го последва. Най-после стигнаха до въпросната галерия и Селим отстъпи, за да й направи място. Тя протегна ръка към парапета на стълбата, която водеше към дървената платформа.

Вниманието на Калифа бе изострено до крайна степен. Беше освободил предпазителя на пистолета. За малко да застреля няколко туристи, които неочаквано изплуваха от мрака право пред тях.

Зави зад ъгъла на последната галерия и се озова само на петнадесетина фута от Ерика. Когато видя Гамал, реакцията му бе светкавична и напълно автоматична. Ерика се изкачваше по късата дървена стълба. Гамал вече беше на платформата и гледаше надолу към нея. Беше само на една крачка от ръба на платформата. За лош късмет на Калифа Ерика се намираше точно между тях двамата и с тялото си закриваше Гамал, което пък правеше един бърз изстрел невъзможен. Обзет от паника, Калифа се хвърли напред и изтласка Селим встрани. Втурна се по стълбите и събори Ерика по очи, почти в краката на шокирания Гамал.

От пистолета му изригна сияние, смъртоносните куршуми се забиха в гърдите на Гамал и пронизаха сърцето му. Ръцете му бавно започнаха да се вдигат нагоре. На лицето му се изписа недоумение, той политна напред и се строполи върху Ерика. Калифа извади ножа си и прелетя над дървения парапет. Селим нададе писък и понечи да избяга. Туристите на платформата още не бяха разбрали какво става. Калифа светкавично прекоси коридора и стигна до жиците, които захранваха мъждукащите крушки. Стегна се за в случай, че го удари токът и сряза жиците. Целият Серапеум потъна в непрогледна тъмнина.