Робин Кук - Сфинкс

Сега тя последва полицая със стария пистолет през порутеното полицейско управление до улицата. Същият фургон, с който я бяха докарали от Серапеума до тук, я очакваше. Тя се опита да си поиска паспорта, но полицаят я натика вътре, затвори вратите и ги заключи. На дървената пейка вече я очакваше Ануар Селим. Ерика не го беше виждала от катастрофата в Серапеума и толкова много му се зарадва, че едва не го прегърна с молби за успокоение. Но когато тя влезе във фургона, той ядно я изгледа и извърна глава.

— Знаех си, че ще ми навлечеш неприятности — каза той, без да я поглежда.

— Аз, неприятности? — Тя забеляза, че ръцете му са в белезници и реши да не го тормози повече.

Фургонът подскочи напред и двамата пътници залитнаха на седалките си. Ерика усети, че струйка пот се спуска по гърба й.

— От самото начало се държеше необичайно — продължи Селим, — особено в музея. Веднага разбрах, че кроиш нещо. Така и ще им кажа.

— Аз… — започна Ерика, но се отказа. Страхът парализира мозъка й. Трябваше да съобщи за убийството на Абдул Хамди.

Селим я погледна и се изплю на пода.

Кайро, 15:10

Когато излезе от фургона, Ерика разпозна ъгъла на площад „Ел Тарир“. „Хилтън“ бе съвсем близо и й се прииска да отиде в стаята си, да се обади на няколко телефона и да потърси помощ. Когато видя, че Селим е окован, тя още повече се притесни и се чудеше дали е арестувана или не.

Грубо ги набутаха в сградата на силите за сигурност. Отведоха Селим нанякъде. На Ерика й свалиха отпечатъци от пръстите, снимаха я и я отведоха в някаква стая без прозорци.

Полицаят, който я съпровождаше, бодро козирува на офицера. Без да вдига поглед от досието, офицерът махна с ръка и съпровождачът излезе, като внимателно затвори вратата. Ерика остана права. Единствено обръщането на страниците нарушаваше тишината. Под флуоресцентните лампи плешивата му глава лъщеше като излъскана ябълка. Тънките му устни леко мърдаха, докато четеше. Беше безупречно облечен в бяла униформа с висока яка. На кръста си имаше широк черен колан, кобур и презрамка, която минаваше под единия пагон. Обърна последната страница на досието и Ерика забеляза, че вътре има приложен американски паспорт. Искрено се надяваше, че най-после е срещнала служител, който да има нещо в главата си.

— Седнете, моля, мис Барън — каза полицаят, все още без да вдига поглед. Гласът му беше сух и безчувствен. Имаше толкова тънки мустаци, че приличаха на чертичка на горната устна. Дългият му нос бе с леко увиснал връх.

Ерика бързо седна на стола пред масата. Под масата, до излъсканите обувки на полицая, тя видя платнения си сак. Беше се примирила, че вече е изчезнал.

Той остави досието и взе паспорта. Отвори го и очите му няколко пъти се спряха ту на нея, ту на снимката. После протегна ръка и постави паспорта до телефона.

— Аз съм лейтенант Искандер — каза той и сплете пръсти на масата, напрегнато се взря в Ерика и попита: — Какво се случи в Серапеума?

— Не знам — заекна тя. — Изкачвах се по едни стълби, за да погледна някакъв саркофаг, после някой ме събори отзад, после друг падна върху мен и светлината угасна.

— Видяхте ли кой ви бутна отзад? — Той говореше с лек британски акцент.

— Не. Стана толкова бързо…

— Жертвата е била застреляна. Не чухте ли изстрели?

— Не. Чух няколко звука, като че ли някой удря килим с тупалка, но не съм чула изстрели.

Лейтенант Искандер кимна и записа нещо в досието.

— И какво се случи после?

— Не можах да се измъкна изпод човека, който падна върху мен — каза тя и отново си спомни обзелия я ужас. — Мисля, че някой крещеше, обаче не съм много сигурна. Но ясно си спомням, че някой донесе свещи. Помогнаха ми да стана и някой каза, че човекът бил мъртъв.

— И това ли е всичко?

— После пристигна охраната, след тях и полицията.

— Погледнахте ли убития?

— Не много добре. Не мога да гледам такива неща.

— Виждала ли сте го преди?

— Не — каза Ерика.

Той се наведе, взе сака и го побутна към Ерика.

— Вижте дали нещо липсва.

Ерика провери чантата си. Фотоапарат, пътеводител, портмоне — всичко си беше на мястото. Провери парите и пътническите си чекове.

— Май нищо не е изчезнало.

— Значи не са ви ограбили.

— Не — каза тя.

— Имате образование на египтолог. Така ли е? — попита лейтенант Искандер.

— Да.

— Ще се изненадате ли, ако разберете, че убитият е работил в отдела по антиките?

Тя отклони поглед от студените очи на Искандер. Без да си дава сметка, тя така силно бе стискала ръцете си, че бяха изтръпнали. Въпреки че желаеше да отговаря на въпросите на Искандер бързо, колкото е възможно по-бързо, тя разбираше, че този въпрос е важен, много важен, може би най-важният от целия разпит. Спомни си Ахмед Казан. Той беше казал, че е шеф на отдела по антиките. Може би той беше в състояние да й помогне.