Робин Кук - Сфинкс

— Ти си половин англичанин? — недоверчиво попита Ерика.

— Обикновено премълчавам този факт — каза той със силния си френски акцент. — Европейската генеалогия е много по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед. Семейното ни имение е „Шато Валоа“, близо до Рамбуйе, между Париж и Шартр. Баща ми е маркиз Дьо Марго, но майка ми е от английския род Харкорт.

— Много е далече от Толидо, щата Охайо — тихо каза Ерика.

— Моля?

— Казах, че е много интересно. — Ерика се усмихна.

Излязоха от ресторанта и Ивон я прегърна през кръста. Това й хареса. Вечерният въздух бе прохладен, луната блестеше между евкалиптовите дървета, насадени от двете страни на шосето. Щурците огласяха тъмнината и връщаха Ерика в нейното детство, напомняха й августовските нощи в Охайо. Този спомен я изпълни със спокойствие.

— Какви ценни египетски антики си купил? — попита тя, когато се приближиха до неговия фиат.

— Няколко чудесни образци, които с радост ще ти покажа при първия удобен случай. Особено съм привързан към две златни статуетки. Една на Некбет и една на Изис.

— А купувал ли си образци от времето на Сети I? — попита тя.

Ивон отвори вратата на фиата.

— Имам една огърлица, вероятно е оттогава. Повечето ми антики са от Новото Царство и нищо чудно голяма част от тях да са от периода на Сети I.

Ерика седна в колата и Ивон я помоли да си сложи предпазния колан.

— Известно време съм бил автомобилен състезател и оттогава винаги ги използвам — обясни той.

— Човек лесно може да се досети — усмихна се Ерика и си припомни вчерашното му шофиране по задръстените улици.

— Всички твърдят, че карам малко по-бързо от необходимото — засмя се и Ивон. — Но на мен така ми харесва. — Той извади шофьорските си ръкавици и продължи: — Ти явно знаеш за Сети I не по-малко от мен. Интересно. С абсолютна сигурност е установено кога в древността е била ограбена каменната му гробница. Преданите свещеници от двадесетата династия са успели да спасят мумията му и са документирали целия случай.

— Тази сутрин видях мумията на Сети I — произнесе Ерика.

— Каква ирония на съдбата — каза Ивон и запали двигателя. — Крехкото тяло на Сети I достига до нас почти непокътнато. Неговата мумия, заедно с други фараонски мумии, е била открита нелегално в онова прословуто хранилище от прословутата фамилия Расул в края на деветнадесети век. — Ивон се обърна и изведе колата от паркинга на заден ход. — Това семейство в продължение на десет години е изнасяло оттам находки, преди най-накрая да ги хванат. Историята е много интересна. — Той натисна газта и колата се устреми към Кайро. — Определени кръгове смятат, че в скоро време ще се появят и други образци от времето на Сети I. Когато отидеш в Луксор, в огромната му гробница, ще видиш къде наскоро са копали тунели, и то с официалното разрешение на властите, за да търсят тайна стая. И може би затова на определени интервали на черния пазар се появяват образци от тази епоха. Това само по себе си не е учудващо. Той вероятно е бил погребан с изумително количество вещи. Дори и гробницата му да е била ограбена, в древния Египет е било практика откраднатите погребални предмети да се използват и при други погребения. И така са ги погребвали и грабили, и отново погребвали години наред. В наши дни най-вероятно голяма част от тях все още са под земята. Не можеш дори да си представиш колко много селяни копаят за антики в Луксор. Всяка нощ преорават пустинята и понякога наистина откриват изумителни неща.

— Като например статуята на Сети I? — каза Ерика и погледна Ивон.

Той се усмихна и белотата на зъбите му се открои върху тъмния загар на лицето му.

— Именно. Но можеш ли да си представиш как е изглеждала гробницата на Сети, преди да я разграбят? Боже мой, в наши дни се възхищаваме на съкровищата на Тутанкамон, но те са нищожни в сравнение с тези на Сети I.

Ерика знаеше, че той е прав, защото с очите си бе видяла статуята в магазина на Абдул Хамди. Сети I е бил могъщ фараон, докато управлението на Тутанкамон е било съвсем символично поради непълнолетието му и той едва ли е притежавал някаква реална власт.

— По дяволите! — извика Ивон и намали скоростта.

Колкото повече се приближаваха до Кайро, толкова по-лош ставаше пътят. Градът започваше с коптори, направени от мукава и подпрени с колове. Тук бяха подслонени новопристигналите имигранти. После мукавата отстъпваше на листове ламарина, парцали и тук-там изрязани бензинови варели. После следваха схлупени кирпичени къщурки и най-накрая започваше същинската част на града, но бедността бе надвиснала навсякъде като тежка воня над блато.