Том Грейс - Квантова мрежа

Килкъни драматично замълча и се усмихна.

— Но също така ни предлага и уникална възможност. Тези от вас, които ме познават добре, знаят, че вярвам в безусловната необходимост от построяването на мостове между световете на академичните изследвания и индустриалното производство. Това е делото, с което избрах да се занимавам след пенсионирането си, и ще се боря за тази кауза с пламенността на евангелистки проповедник, поел на кръстоносен поход.

— Амин, братко Килкъни — провикна се един от членовете на борда.

— Амин, наистина. Моето запознаване с професор Сандстром не беше случайно. — Шон махна с ръка към католическия свещеник, застанал до ректора на Мичиганския университет. — Отец Джоузеф Блейк, ректорът на „Нотр Дам“, е наясно какво постигнах с Мичиганския консорциум и е готов да приеме идеята. Аз, естествено, се съгласих да му помогна. Плодовете на тази първоначална дискусия са двояки. Първо, консорциумът по приложни изследвания на „Нотр Дам“ официално отвори вратите си за работа тази сутрин.

Любезна вълна от аплодисменти от борда на директорите на Мичиганския консорциум към колегите им от „Нотр Дам“ сякаш изпълни стаята.

— Второ, като председател на борда на директорите на Мичиганския консорциум получих официално предложение от Сюзан Тинан, моята уважавана колежка в „Нотр Дам“, да започнем сътрудничество с цел патентоване на всички технологични приложения на квантовия енергиен източник на Сандстром, които можем да измислим, и да лицензираме тези приложения във всички страни, които пожелаят да се възползват от тях. Накратко, бяхме помолени от нашите колеги от Саут Бенд да работим с тях по уреждането на интелектуалната собственост, която спокойно може да стане за този век това, което са били електрическото осветление, двигателят с вътрешно горене и микрочипът за миналия.

Моментната тишина, която последва думите му, се изпари заедно с подобието на парламентарна процедура, когато бордът на директорите на Мичиганския консорциум избухна в редица от въпроси.

— Как ще стане това?

— Шон, за каква степен на отдаденост говорим?

— Имаме ли някакви прогнози?

Шон се обърна към мястото, където Сандстром стоеше до Парамо, Келси и Нолън, и се усмихна. Живееше за мигове като този.

— Госпожо Куин — каза достатъчно силно, за да надвика въпросите, които се сипеха към него, — моля раздайте плановете за това начинание.

Лорета Куин, довереният помощник на Килкъни вече повече от трийсет години, кимна и направи бърза обиколка на конферентната маса, като раздаде на всеки от членовете на съвета запечатан и номериран пакет документи.

— Поради естеството на информацията в тези пакети искам да напомня на всички, че това е поверителен въпрос, и предварителното разкриване на който и да е от тези материали ще предизвика юридическия еквивалент на Божия гняв. За да отговоря на няколко от въпросите ви, писмено съобщих намеренията ни на консорциума на „Нотр Дам“. Имаме тридесет дни да прегледаме предложените споразумения и да изгладим всички проблеми. Докато обсъждаме проценти и прецизност, аз оторизирах използването на някои от нашите ресурси от „Нотр Дам“. Ако в края на тридесетте дни решим да не се занимаваме с това начинание, всички материали ще бъдат върнати и ще ни бъдат изплатени компенсации за всички използвани през този период ресурси. Повечето от останалите ви въпроси ще намерят отговора си в този материал, който искам да прочетете внимателно. Накратко, това откритие — той посочи с ръка към тихо работещото устройство на Сандстром — е бъдещето. Засега мисля да закрием заседанието и по-нататъшните обсъждания по темата да бъдат продължени на закритото заседание на управителния съвет другата седмица.

— Подкрепям решението — обади се Диана ла Пойнт, една от членовете на борда, известен адвокат, специализирала в патентно право и въпросите на интелектуалната собственост.

— Кой е за? — попита Шон.

— Аз — отговориха всички от борда единодушно.

— Решението е взето и срещата се закрива. Благодаря на всички, че дойдохте.

Докато заседанието приключваше, членовете на съвета внимателно поставиха запечатаните пакети в куфарчетата със същата почтителност, с която някой би се отнесъл към оригиналната чернова на Конституцията. Нолън, Келси и Парамо се приближиха към Сандстром, който внимателно прибираше оборудването си в куфарчето „Халибъртън“ под зоркия поглед на Шон.

— И така, Шон — попита физикът, докато затваряше ключалките на куфарчето си, — какво ще стане от тук нататък?