Том Грейс - Квантова мрежа

Според първия закон на термодинамиката изходящата енергия от една система трябва да е равна на входящия енергиен поток. Този феномен е познат като Закон за запазване на енергията или принципа „няма безплатен обяд“. Това е добър закон, който се е доказвал отново и отново — досега.

Сандстром пъхна кабела в отвора в стената. Първият измервател оживя и регистрира волтажа, който минаваше през него, както и преди. Вторият сочеше нула. Вътре в устройството най-вътрешният златен пръстен започна да се върти. Докато се ускоряваше, следващият пръстен поде движението и най-накрая най-външният се присъедини към орбитиращия танц. Въртящите се пръстени създаваха илюзията, че синкавата сфера плава в златисто сияние; после в кълбото се появиха искри. Искрите нарастваха по брой и интензивност, докато в един момент вакуумът в сферата не се изпълни с кълбо от ярко грееща енергия. Хората от публиката прикриха очите си от ослепителния блясък, който се излъчваше от устройството, а Сандстром извади непрозрачно черно покривало от куфарчето „Халибъртън“ и скри купола от лексан.

— Става малко ярко — подхвърли с разбиране, когато няколко души от публиката примигнаха и разтъркаха очи. — Ако обичате, погледнете волтметъра, който показва изходящата енергия.

Няколко членове на борда на Мичиганския консорциум станаха и се приближиха, за да видят по-добре измервателя.

— Това нещо правилно ли измерва? — попита един електроинженер, направил състояние в компютърната индустрия.

— Не е възможно! — обади се една от зрителките, докато се мъчеше да си обясни това, което очите й виждаха.

— Такива бяха и моите думи, когато за пръв път видях числата. Енергията от това устройство приблизително две хиляди пъти надхвърля енергията, която въвеждаме в него. Понеже твърдо вярвам, че енергията не може да бъде нито създавана, нито унищожавана, единственото разумно заключение, до което мога да достигна, е, че това устройство е нещо като кран и енергията, която използвам, за да създам силно асиметрично енергийно поле, отваря крана и енергия от някакъв друг източник се изсипва през него.

Стаята закипя от оживени разговори, няколко души се опитваха да изкрещят въпросите си към Сандстром. Вълна от звуци изригна от обикновено дипломатичните посетители, докато всеки се опитваше да проумее последиците от това откритие. Смутен от хаоса, който завземаше залата, Сандстром погледна към Шон Килкъни в търсене на подкрепа за усмиряване на тълпата. Килкъни като опитен ветеран бързо грабна микрофон.

— И когато професор Сандстром най-накрая определи как действа неговото изобретение — извика високо основателят на Мичиганския консорциум, привличайки вниманието на публиката, — той най-вероятно ще спечели Нобеловата награда. Междувременно това откритие в буквалния смисъл на думата променя всичко. Квантовата технология необратимо ще промени глобалния икономически пейзаж. Малкият размер и незначителната тежест на квантовите енергийни източници — сравнени с количеството енергия, която произвеждат — в крайна сметка дават на електрическите мотори огромно предимство в съотношението мощност-тегло над двигателите с вътрешно горене. За последен път технологично изобретение от подобен ранг се е появило преди повече от сто години, когато малък ефективен горивен двигател е изместил коня и каруцата.

Членовете на публиката с връзки с трите големи автопроизводители и петролната индустрия нервно кимнаха в съгласие.

— Тези индустрии са зрели и утвърдени, имат дълбоки джобове. Макар да е възможно за своеволен изобретател, който има „по-добър капан за мишки“, да разиграва Давид и Голиат с подобните на „Дженеръл Моторс“ компании, битката ще бъде кървава и жестока. Колкото и да ми харесва да подкрепям по-слабия в невъзможна битка, също така съм наясно, че ако млада фирма притежава технология, обещаваща да промени начина, по който се правят толкова неща в света, може да доведе до глобална икономическа война. Сриването на азиатския и руския финансов пазар в края на деветдесетте години ще бледнее в сравнение с внезапния колапс на индустриалните стълбове, които поддържат съвременния ни свят.

Шон Килкъни остави тази мисъл да достигне до смълчалата се публика, докато оглеждаше лицата на всички хора, които познаваше и уважаваше.

— За негова чест, професор Сандстром не е учен, откъснат от реалността. Той се интересува от ефекта, който неговата работа ще окаже върху живота на милиони хора, и загрижеността му е основателна. Начинът, по който силата на тази квантова технология бъде отприщена в света, ни изправя пред истинска дилема.