Том Грейс - Квантова мрежа

— Благодаря ви — кимна Келси, наистина се наслаждаваше на възхищението на уважавания си колега.

После и Сандстром се здрависа топло с нея.

— Доколкото разбрах, трябва на вас да благодарим за присъствието си тук днес.

— Това изявление може би е малко преувеличено — отвърна тя. — Просто попаднах на доклада, който от „Нотр Дам“ изпратиха на консорциума във връзка с вашите изследвания. След като го прочетох няколко пъти — признавам си, необходим ми бе повече от един прочит, за да разбера напълно това, което вие и професор Парамо сте постигнали — казах на бащата на Нолън, че би било глупаво да не погледне нещата по-отблизо.

— Благодаря ви за гласуваното доверие.

В другия край на стаята Шон Килкъни привлече вниманието на присъстващите, като заговори:

— Дами и господа — усиленият от микрофоните глас отекна над шума от разговорите, — моля ви, заемете местата си, за да преминем към следващата точка от програмата.

Бордът на Мичиганския консорциум по приложни изследвания, смесица от бизнесмени и университетски представители, заеха местата си около заседателната маса. Членовете на все още сформиращия се консорциум по приложни изследвания „Нотр Дам“ и важни гости от двата университета се върнаха по местата си. Шон Килкъни изчака всички да седнат, и продължи:

— Миналата есен имах удоволствието да се срещна с гостуващия ни лектор в Саут Бенд, където отидох да гледам футболен мач между „Мичиган“ и „Нотр Дам“. И макар да съм сигурен, че някои от нас останаха доволни от развоя на играта — основателят на Мичиганския консорциум направи пауза, докато вълна от смях последва забележката му, — двойно по-уверен съм, че други гледат с надежда към реванша тази есен. — Още една пауза, за следващата вълна от смях. — Но както и да е, моята среща с Тед Сандстром, професор по физика в „Нотр Дам“, ми направи далеч по-голямо впечатление, отколкото играта. Скъпи членове на съвета и почитаеми гости, искам да ви представя професор Тед Сандстром.

Директорът на консорциума се отдръпна, а Сандстром се приближи към подиума с голямо куфарче „Халибъртън“ в ръка.

— Изцяло твои са — каза Шон тихо, докато слагаше безжичен микрофон на ревера на Сандстром.

Ученият погледна публиката си. Разпозна сред гостите няколко богати възпитаници на „Нотр Дам“ и няколко души от управителния съвет.

Ректорите на двата университета бяха седнали заедно до лявата стена. Внезапна вълна от замайване го удари, но бързо се разнесе, когато се убеди, че представянето му тук не е по-различно от която и да е класна стая, в която беше преподавал. Беше дошъл, за да научи тези хора на нещо от физиката, а с това винаги се справяше добре.

— Добър ден. Както каза господин Килкъни, аз съм физик. По-точно, експериментален физик, което означава, че подлагам на изпитания различни идеи, за да разбера дали ще проработят или не.

Сандстром натисна бутон върху работната маса. Светлините помръкнаха и на широкия плосък екран на стената се появи азиатският символ с ин и ян.

— Като е обявил, че E е равно на m.c на квадрат, Айнщайн е свързал енергията и материята по такъв начин, че двете са неразделими и в някакъв смисъл неразличими. Материята е проявление на енергията. Ако означим лявата страна на този символ като материя — Сандстром посочи към черния ин, — а дясната като енергия, тогава областта, от която аз се интересувам, е тук.

Сандстром проследи S-подобната линия между ин и ян.

— Тук, на границата между материя и енергия, е царството на квантовата физика. Това е мястото, където класическата физика на Нютон и Галилео се разпада. Математическата прецизност, която използваме, за да опишем движението на планетите, е детронирана от принципа на неопределеността, който заменя абсолютите с вероятности. По този тънък ръб разликата между енергия и материя се размива.

Сандстром докосна клавиатурата още веднъж и образът се трансформира в хоризонтална решетка, леко наклонена нагоре, за да покаже перспектива. На случайни интервали две области от равнината се размиваха, едната графика се извиваше нагоре, докато другата се устремяваше в противоположната посока. Усуканите части се откъсваха като водни капки и формираха решетести сфери, които се придвижваха леко, преди отново да бъдат погълнати от равнината.

— Равнината, която виждате на тази графика, представлява състояние на отрицателна енергия. То може да съществува само във вакуум, от който е премахната всякаква материя. В това състояние според квантовата теория трептенията в тази енергия ще позволят спонтанно създаване едновременно на материя и антиматерия. — Сандстром посочи към решетестите сфери. — Теорията също така твърди, че тези частици изчезват доста бързо, и понеже е равновесна система, общата енергия по същество е равна на нула. Това само ни показва, че дори на квантово ниво не можем да получим нещо от нищо.