Том Грейс - Квантова мрежа

— Оксана, любов моя, ти се завърна при мен!

Орлов заобиколи мраморното бюро и я поздрави с топла прегръдка и целувка по бузата.

Зошченко се сгуши в прегръдката, а после ръцете й се плъзнаха надолу по гърба на Орлов, докато не достигнаха задника му. Тя притисна тялото си до неговото и го целуна с жадно настървение. Изминаха няколко минути, преди да се отдръпнат един от друг, за да си поемат въздух.

— Липсваше ми, Виктор — тихо заяви Зошченко.

— Забелязах — отвърна Орлов със зачервено лице.

Петдесет и три годишният Виктор Орлов беше един от най-влиятелните мъже в Русия. В годините, последвали сриването на комунизма, бившият правителствен анализатор беше натрупал състояние, оценявано грубо на около петнадесет милиарда долара. Беше използвал няколко високопоставени връзки в международните финансови среди и беше създал първата частна банка в Русия. С подкрепата на собствената си банка щурмува руския индустриален сектор и придоби контрол над повече от двадесет бивши държавни предприятия. Сега бизнесът му включваше банкиране, миньорство, петрол и газ, въздушен транспорт, корабоплаване, телекомуникации, сделки с недвижими имоти и масмедии. Продължаващата криза в руската икономика само беше засилила позициите му, като поразяваше по-дребните олигарси.

— Все още си фантазирам за твоето бюро, Виктор.

Орлов погледна безукорната мраморна повърхност и въображението му оформи картина.

— Да, но за съжаление не днес. Нека поседнем и да пием чай, докато ми разказваш какво те е довело тук толкова бързо. Ирина каза, че си споменала за бизнес въпрос, който трябва да обсъдим.

Те седнаха на канапето в близост до прозорците, които гледаха към Ленински проспект и парка отвъд. Сребърен сервиз за чай бе подреден върху ниска масичка пред тях. Орлов напълни две чаши, докато Зошченко събираше мислите си.

— Виктор, през последните десет години ти давах ценна информация, свързана с държавните индустрии и естествените ресурси. За моето участие ми беше заплатено много добре и нямам никакви оплаквания относно нашите бизнес споразумения.

Орлов отпи от чая, като внимателно наблюдаваше младата жена, докато тя говореше. На поста си в Академията на науките Зошченко беше успяла да открие голям брой възможности, от които Орлов се беше възползвал при построяването на огромната си бизнес империя. И на няколко пъти беше правил Зошченко милионер като компенсация за усилията й.

— По време на посещението ми в Съединените щати попаднах на нещо… възможност, която никога не съм допускала, че може да съществува. Научих за физик, чиито открития ще променят света. Името му е Тед Сандстром.

Орлов слушаше мълчаливо, докато Зошченко описваше работата на Сандстром и квантовото устройство за производство на енергия. Фотографската памет й позволи да опише и най-малките подробности от видяното на съвета на борда на Мичиганския консорциум. Бързината на говора й се увеличаваше с вълнението и след двадесет почти бездиханни минути тя стигна края на историята.

— Значи в някой ден през следващия месец Мичиганският консорциум и „Нотр Дам“ ще слеят сили, за да управляват тази технология? — попита Орлов.

— Да.

— И засега няма публикувани научни статии и не са подадени документи за патент?

— Още веднъж да. Адвокатите ще започнат да работят върху документацията за патентите по-късно през лятото. Искане за патент за оригиналното устройство ще бъде подадено през есента, по времето, когато Сандстром ще е започнал да реализира идеите си на практика. Той и консорциумите се опитват да не се набиват на очи с този проект. И напълно основателно.

— Значи много малко хора знаят за работата му?

— Вероятно не повече от тридесет, но само Сандстром и неговият съмишленик Парамо наистина знаят как да конструират тези квантови енергийни устройства.

— На каква стойност би определила работата на Сандстром? Колко струва тя?

— Това не е петролно поле или диамантена мина, Виктор. Става дума за една напълно нова индустрия в миговете преди раждането й, индустрия с многомилиарден потенциал. Тези консорциуми планират да действат като акушерка и настойник на зараждащата се технология, но както американците толкова обичат да повтарят, „притежанието е девет десети от закона“. Ако учен, работещ за една от твоите компании, пръв обяви откритието, тогава ти ще притежаваш тази технология. Вярвам, че тук се крият големи възможности, ако действаш бързо.