Том Грейс - Квантова мрежа

— Подай ми сака — извика Дмитрий през отворената врата. — После бутни „прасето“ към Ваня.

Павел подхвърли сака към по-големия си брат, сетне вдигна единия край на наденицата. Грубата обшивка на „прасето“ одраска врата и раменете му, докато Ваня го изтегляше в каросерията.

— Побързай, Юрий — подкани Ваня, като издърпа цялата дължина на „прасето“ в каросерията, — задръж кръвта, преди да покрие целия под.

Юрий кимна и положи „прасето“ на пода, за да действа като преградна стена около бавно разширяващата се локва кръв. Ваня отвори пакета с рогозките и метна покривало от тънки сиви подплатени правоъгълници над червено-черната течност. Също като „прасето“ баклавичките на покривалото веднага започнаха да абсорбират кръвта.

Петият мъж, Йосиф, беше обърнал трите оранжеви варела с отворите нагоре.

— Ключовете? — попита Дмитрий.

— У мен са — отвърна Йосиф, като потупа ключодържателя в джоба си.

Дмитрий и Павел вдигнаха трупа на кльощавия за ръцете и краката и го отнесоха до първия контейнер.

— Задръж варела стабилен, Йосиф — кресна Дмитрий, докато двамата с Павел вдигаха тялото над отвора.

Внимателно вдигнаха ръцете и краката и свиха тялото в кръста, докато го спускаха във варела. Когато трупът стигна дъното, сгънаха ръцете и краката и мъжът изчезна.

Повториха процедурата с другите двама, докато Юрий и Ваня почистваха тавана и стените на каросерията с абсорбиращите рогозки. Около тях започна да се разнася изнервящото бръмчене на мухи, привлечени от кръвта.

Дмитрий погледна часовника си.

— Да приключваме — нареди той.

Другите кимнаха и се заеха да довършват задачите си. Дмитрий и Павел съблякоха полицейските униформи и ги набутаха в единия варел.

— Облечи това — каза Дмитрий, като подхвърли на брат си дреха от сака.

Павел навлече удобната работническа риза на широките си рамене и погледна към избродираното фирмено лого от лявата страна на гърдите.

— Чувствам се понижен — заяви през смях.

След като багажното беше почистено от кръвта и пръските, напоените рогозки и „наденицата“ бяха натъпкани във варелите, а Йосиф сложи дебелите пластмасови капаци. Обърнаха варелите обратно и телата на превозвачите се удариха в дъното, но капаците издържаха тежестта.

Юрий и Ваня скочиха от каросерията и поеха варелите. След като Павел и Йосиф слязоха от камиона, Дмитрий им подаде трите светещи предупредителни светлини и сака с двата глока със заглушители. После самият той скочи долу и затвори страничната врата на багажното отделение.

Между каросерията и блейзъра хората на Дмитрий наредиха варелите около широка и дълбока дупка близо до ръба на настилката. Като ги закрепиха по местата им, оранжевите предупредителни светлини започнаха да примигват.

— Да вървим — подкани останалите Дмитрий и се усмихна при мисълта, че варелите щяха да послужат за нещо добро.

23 юни

Саут Бенд, Индиана

Нолън Килкъни и Тед Сандстром стояха облегнати на стената до широк прозорец, докато превозвачите бутаха поредната количка, пълна с кутии от почти опразнената лаборатория. Чуха Келси и Парамо да говорят припряно в коридора, а гласовете им се усилиха, докато се приближаваха към вратата.

— Има ли проблем, Келси? — попита Нолън.

— Само приятелски спор — отвърна тя.

Парамо се усмихна.

— Обсъждахме работата на Гут 2 2 Алън Гут — физик и космолог, разработил теорията за инфлационното разширение на вселената. — Б.пр. върху теорията за фалшивия вакуум.

— Теорията за фалшивия вакуум? — повтори Нолън. — Почти ме е страх да попитам каква е.

— Това е една от по-новите теории, появи се наскоро и обяснява как се е образувала вселената — поясни Келси.

Нолън вдигна ръце, сякаш за да отблъсне по-нататъшните обяснения, преди да стигнат до него.

— Спри дотук! Главата още ме боли от вчерашната дискусия за М-бранните и единайсетмерните вселени.

— Лесно се предаваш — заяви Сандстром през смях. — Хей, Рафаел, превозвачите изнесоха ли онези кутии от кабинета ни?

— Всичко беше изнесено с последния товар — отвърна Парамо.

Келси забеляза синия пластмасов охладителен контейнер близо до краката на Нолън.

— Остана ли нещо за пиене?

— Само кутийка диетична кола, запазена за теб.

Келси измъкна последната кутийка от полуразтопения лед и седна на една от лабораторните скамейки.

— Колко остава, докато приключим тук?

— Не много. Трябва да се натоварят тези две кутии. До изследователския парк разстоянието е малко — отвърна Нолън, докато проверяваше списъка наум. — Предполагам, че ще са нужни няколко часа, за да се разтовари всичко и да се внесе в новата лаборатория.