Том Грейс - Квантова мрежа

Нолън претърколи тялото по гръб. Изцъклените очи на мъжа се взираха в него. С ножа изряза две ленти от ризата на убития и бързо ги уви около раната на бедрото си.

Видя германски радиопредавател от военен клас, закачен за бедрото на мъртвеца. Беше вид комуникационно оборудване, предпочитано от специалните части. Премести ключа „Изпращане“ на изключена позиция, после свали слушалката и микрофона от ухото на мъжа и сложи предавателя на себе си. Дясното му ухо се изпълни с лекото жужене на статичните смущения, после в слушалката пронизително отекнаха две резки изщраквания. Те се повториха няколко секунди по-късно.

„Тези мъже са тренирани“ — реши Килкъни и не обърна внимание на изщракванията — призив към пазача да докладва на командващия офицер.

Бързото претърсване на мъжа не разкри почти нищо. Беше въоръжен с деветмилиметров глок със заглушител и два резервни пълнителя. Нямаше нищо, което да може да послужи за разпознаване. Килкъни прибра двата пълнителя, презареди глока и внимателно се отправи обратно към Нюланд Хол.

„Един лайнар по-малко, остават още четирима.“

23 юни

Саут Бенд, Индиана

Дмитрий прехвърляше настойчивото предупреждение на Ваня през ума си.

Радистът Юрий изпрати още две бързи изщраквания и зачака.

Никакъв отговор.

Юрий хвърли поглед към водача на екипа и поклати глава.

Дмитрий беше наясно, че нещата често се объркват по време на мисия — това беше факт, потвърден от живота. Американците имаха име за този феномен: Законът на Мърфи. Беше загубвал радиоконтакт с хората си и преди; в девет от десет случая ставаше въпрос за повредено оборудване. Но Ваня беше прекъснал радиомълчанието и беше извикал „червен едно“, което значеше, че позицията му е атакувана. После беше изчезнал от ефира, а краткото му предупреждение беше спряло останалите от екипа в мига, в който слязоха от транспортния асансьор.

Дмитрий предпазливо се приближи към прозореца, който гледаше към задната част на Нюланд Хол. Долу видя каросерията до товарителната площадка, а в далечния ъгъл на павираната настилка — високопроходим черен „Мерцедес“. Всичко изглеждаше точно както го бяха оставили преди минути. Освен няколкото разхождащи се по алеите на кампуса, той не видя никакъв знак, че мисията им е била разкрита, нищо, което би могло да даде основание на Ваня да докладва, че позицията му е под атака.

— Не забелязвам нищо — каза Дмитрий тихо, а му се искаше да проумее странното радиомълчание на другаря му. — Но позицията на Ваня е почти под нас.

Всички от екипа му бяха професионалисти; всеки беше служил под негово командване в Спецназ — елитните специални части на Червената армия. Беше ги избрал лично за частната си оперативна група, когато заплатите в руската армия бяха започнали да стават оскъдни. Днес те бяха добре платени и добре оборудвани наемници на служба при Виктор Орлов.

Дмитрий почеса брадичката си. Зърнест слой от засъхнала пот покриваше мускулестото му тяло — резултат от местенето на десетината тежки кутии с оборудване, книги и документацията към експериментите, които беше изпратен да открадне.

— Искаш ли да проверя Ваня? — попита Йосиф.

Дмитрий се замисли за миг, после поклати глава към мургавия тъмнокос грузинец:

— Не. Ще продължим според плана, но бъдете нащрек. Може да е просто объркана комуникация и проблем с оборудването.

— А ако не е?

— Ако не е, Йосиф, искам да си тук с останалата част от групата. — Лесков се обърна към двамата носачи, които наблюдаваха коридора. — Как изглежда, Павел?

— Чисто — отговори Павел уверено. Нищо не беше помръднало сред смълчания празен коридор.

Дмитрий се усмихна, горд от професионализма, който показваше по-младият му брат. Павел водеше и проверяваше пътя, докато отрядът се движеше напред.

— Тръгваме — нареди Дмитрий.

Павел закрачи по коридора, последван от Юрий и Дмитрий, които насочваха плоска четириколесна количка. Йосиф изостана на няколко крачки, за да прикрива гърба на отряда. Лабораторията на Сандстром беше в дъното на коридора.

— Изглежда това са последните — обяви Дмитрий, докато влизаха в лабораторията. Английският му беше безупречен като на американец от централните щати.

Хората му се разпръснаха и се насочиха към оставащите кутии. Парамо седеше на стол близо до Келси, която стоеше до прозореца; Сандстром приседна на лабораторната скамейка и подпря лакти на коленете си.