Том Грейс - Квантова мрежа

Когато Дмитрий се приближи на около три метра от Сандстром, дясната му ръка мигновено се спусна към кобура на кръста и измъкна оръжието. Мускулите на тялото му се напрегнаха рязко, когато стисна електрошоковия тейзър с две ръце и стреля.

Ускорени от тласъка на азота под налягане, две иглоподобни стрелички безшумно полетяха към Сандстром. След по-малко от една десета от секундата двете стрелички преминаха през памучната риза на физика и се забиха в гърдите му. Пулсиращ електрически ток премина от електрошоковия пистолет на Дмитрий чрез стреличките в тялото на Сандстром.

Физикът потрепери конвулсивно и се свлече на лабораторната скамейка. Главата му с тъп звук се блъсна в дебелата черна маса.

В другата част на стаята нападението на Юрий и Павел протече идентично. Само внезапната промяна в израженията на лицата на Келси и Парамо предшества бързото им обезвреждане.

— Йосиф? — извика Дмитрий.

— Коридорът е чист — отговори грузинецът.

— Липсва Килкъни, мъжът с червената коса. Мерцедесът му все още е паркиран до товарителната площадка. Трябва да е някъде в сградата. Оглеждайте се за него.

Когато пулсиращият заряд на тейзъра беше атакувал нервната система на Парамо, сърдечният ритъм на застаряващия физик се беше накъсал. Мускулът пърхаше в опит да намери постоянен ритъм, докато накрая отслабеният орган замря.

— Мисля, че убих стареца — обяви Павел безстрастно. — Не трепери като другите.

— Толкова по-добре за него — отвърна Юрий. — Сложи тези кутии на количката, докато наглася експлозивите.

Той измъкна подплатено одеяло от количката, разви го и извади четири пистолета в кобури за рамо и чифт запечатани прозрачни торби, с по около литър течност. Докато Павел натоварваше последните две кутии, Юрий вдигна двете торби и внимателно ги постави на лабораторната маса близо до мивката. После сложи тапата и пусна водата, докато една трета от мивката не се напълни.

— Готово!

Дмитрий погледна часовника си.

— По мой сигнал — втората стрелка се приближаваше към дванадесет. — Сега.

Юрий пусна първо по-светлата торба във водата, а сетне и по-тъмната. Веднага по повърхността на торбите започнаха да се образуват малки мехурчета.

— Имаме пет минути — обяви Юрий, докато забързано закачваше кобура на рамото си и проверяваше глока.

Дмитрий кимна.

— Павел — каза той, като подаде на брат си един от пистолетите със заглушител, — поеми водачеството.

23 юни

Саут Бенд, Индиана

Килкъни предпазливо се прокрадна в Нюланд Хол и се заизкачва по централното стълбище. Не срещна никого до втория етаж. На площадката внимателно надзърна през мъничкото прозорче от подсилено стъкло на аварийния изход. Коридорът от другата страна беше празен, но прозорчето беше твърде тясно, за да може да се види лабораторията на Сандстром.

Килкъни предпазливо открехна противопожарната врата до половинсантиметров отвор. Лабораторията на Сандстром беше от същата страна на коридора като стълбището, така че той се съсредоточи в отражението върху стъклените врати на витрината на отсрещната стена. Забеляза един от носачите да стои на пост до вратата на лабораторията.

Трябваше да предположи, че Келси, Сандстром и Парамо са в лабораторията с четирима въоръжени мъже. Заради доброто на двамата учени и жената, която обичаше, Килкъни се съсредоточи върху възникналата ситуация, вместо да се мъчи да открие мотивите, довели до нея.

Слабото припукване на статичните смущения нахлу в дясното му ухо, както беше ставало през последните няколко минути. Неспособни да се свържат с техния човек на товарителната площадка, руснаците напълно бяха прекъснали радиокомуникацията.

Отражението в стъклото се раздвижи, когато мъжът пристъпи назад в лабораторията. Друг мъж се появи и тръгна по коридора. Движеше се предпазливо. Погледът му се плъзгаше по протежение на целия коридор, държеше с две ръце полуавтоматичен пистолет, насочен надолу.

Килкъни се притисна към боядисаната бетонна стена и бавно затвори пожарния изход. Вратата безшумно се плъзна в рамката. Когато пусна дръжката, съединителните жлебове в горната и долната й част влязоха по местата си с металическо изщракване.

Павел тъкмо беше вдигнал ръка, за да даде сигнал на останалите да идват, когато чу звук на затваряща се врата. Даде сигнал на Дмитрий и другите да останат по местата си, докато не проучи обстановката.

— По дяволите! — изруга Килкъни шепнешком.