Том Грейс - Квантова мрежа

Бързо се притисна до стената, извън полезрението от мъничкия прозорец.

Сянка потрепери сред тънката ивица светлина под вратата към витото стълбище и тренираното око на Павел я забеляза. Премести се до стената и се приближи към вратата отстрани. С гръб, опрян в стената, той се придвижваше бавно, докато рамото му не се докосна в ръба на вратата.

Промени захвата си върху глока и притисна ръце към гърдите, докато изпълваше дробовете си с въздух. Като издиша с нисък гърлен рев, той пристъпи напред, завъртя се и блъсна вратата с яростен ритник. Аварийното устройство на вратата освободи резетата, тя се отвори и Павел изскочи на площадката.

В същия миг Килкъни замахна с лявата си ръка в рязък блок, който свали ръцете на Павел надолу. После обхвана с ръка дулото на глока. Руснакът натисна спусъка.

Щрак.

Килкъни беше неутрализирал действието на пистолета със захвата си. Без да губи време, той опря дулото на собствения си пистолет в главата на Павел и стреля два пъти. Кръв и кости се разлетяха към сивата врата.

Парел потрепери и се свлече на пода. Килкъни хвърли бърз поглед към коридора за евентуална заплаха, след което се спусна по стълбището.

23 юни

Саут Бенд, Индиана

Два приглушени изстрела, последвани от тишина. Дмитрий се насочи към стълбището и видя открехнатата врата, подпряна от мъртвото тяло на брат му. Бързо потуши гнева си — имаше важна мисия. Щеше да дойде време за оплакване и за въздаване на възмездие.

— Павел е мъртъв — съобщи тихо Дмитрий, като се върна в лабораторията. — Юрий, колко време имаме?

— Три минути, четиридесет и пет секунди — отговори специалистът по експлозивите.

Върху лабораторната маса Сандстром простена и се опита да вдигне глава. Келси също се размърда. Трябваха им няколко минути, за да се възстановят от шока на тейзъра, но нямаше толкова време. Парамо лежеше безжизнен върху покрития с винилови плочи под, а очите му невиждащо се взираха в тавана.

— Сложете жената на количката — нареди Лесков, докато умът му пресяваше възможностите. — Може да ни потрябва заложник.

Юрий и Йосиф сграбчиха Келси за краката и при раменете и бързо я пренесоха върху количката. Лесков превъртя пистолета в ръката си и удари Сандстром отстрани по главата. Изтощеният физик се свлече на земята в безсъзнание. Щеше да бъде оставен да умре.

— Три минути, Дмитрий — обади се Юри.

В лабораторната мивка първата торба се разкъса и съдържанието й бавно изтече, като образува дебел слой по стените.

— Аз ще поема водачеството — обяви Лесков. — Юрий, ти се заеми с количката.

— А аз ще ви покривам гърба — обяви Йосиф с усмивка, която разкри развалените му зъби под дебелия черен мустак.

С Келси за заложник, руснаците внимателно тръгнаха по коридора, нащрек за възможна засада. Лесков вдигна ръка, когато стигнаха до вратата към стълбищната площадка, и хората му замръзнаха по местата си. После насочи към Юрий два пръста и му даде знак да се присъедини към него до вратата.

— Когато отворя вратата, издърпай тялото на Павел вътре.

Юрий кимна. Не ставаше въпрос за сантименталност от страна на водача; беше простият закон на бойците по целия свят — жив или мъртъв, никой член на екипа не трябваше да се изоставя.

Лесков се опря на стената до пантите и с рязко движение разтвори вратата. Коленичилият Юрий се пресегна и хвана крака на Павел. Направи две крачки назад, като влачеше тялото на младия войник, а от откритата рана в главата се отцеждаше тънка червена струйка.

Лесков пристъпи през вратата и видя, че стълбището е безлюдно.

— Чисто е.

— Дмитрий, виждаш ли пистолета му? — попита Юрий, като се взираше в празните ръце на Павел.

— Не, явно нападателят го е взел. Сложете Павел на количката. Време е да се махаме оттук.

23 юни

Саут Бенд, Индиана

След изстрелите на стълбището Килкъни се оттегли, за да се подготви. На товарителната площадка беше само трупът на мъжа, когото беше убил по-рано.

Наблизо отекна звън — сигнал, че сервизният асансьор се е спуснал на основния етаж. Килкъни се огледа наоколо за място, където да се разположи.

Висока позиция, помисли си, когато погледът му срещна покрива на камиона.

Затвори една от задните врати, изкачи се по дебелите стоманени панти и се изтегли върху неравния покрив. Като надзърташе от ръба, видя водача да излиза от сградата. Мъжът се озърташе наоколо с насочен пистолет. Доволен, че площадката е чиста, той даде знак на другите да продължат напред.