Том Грейс - Квантова мрежа

През вратата излезе товарителна количка, тикана от друг руснак. Последният от мъжете се появи секунда по-късно. Като погледна надолу към количката, Килкъни видя тялото на мъжа, когото беше застрелял на стълбището, а под него — Келси. Сърцето му се сви, когато ръката на Келси помръдна, а дланта й се сви в юмрук.

— Йосиф, запали мотора — нареди Лесков, нетърпелив да приключи с мисията. — Ние с Юрий ще довършим товаренето.

Двамата прибраха пистолетите си в кобурите и внесоха последните две кутии в камиона. Стартерът се задави за момент, после дизеловият двигател се пробуди и забълва гъст дим във въздуха. Много внимателно Лесков уви тялото на брат си с едно от подплатените одеяла, които бяха използвали при пренасянето, и нежно го положи в каросерията. Юрий повтори същото с Ваня, другата жертва през този ден.

— Дмитрий, какво да правим с жената? — попита Юрий.

— Убий я. Сложи тялото й при Павел и Ваня. Ще се отървем от нея по-късно.

Килкъни слушаше как водачът издава заповеди на руски. После дизеловият двигател заръмжа и блъвна гъст черен облак от изгорели газове. Камионът още стоеше на едно място, но покривът на каросерията завибрира.

Килкъни забеляза Юрий да посяга към пистолета си, протегна ръка над ръба на покрива и хвана оръжието с две ръце. Обърна го и стреля два пъти — куршумите излетяха от удълженото дуло на глока и едновременно пронизаха черепа на Юрий. Главата му се килна настрани и той се свлече на място, а пистолетът му изтрака върху бетонната площадка.

Лесков скочи от площадката в търсене на прикритие. Нови два изстрела го последваха, като издълбаха дупки в бетона на мястото, където беше стоял. Беше съзрял стрелеца за съвсем малко, но го разпозна мигновено. След като трима от мъжете му бяха убити, руснакът осъзна, че Нолън Килкъни е доста по-опасен, отколкото го бяха информирали.

Лесков сграбчи късата стълба от страната на пътника на камиона и се придърпа към прозореца.

— Йосиф, Килкъни е върху покрива. Уби Юрий. Обезопаси твоята страна и ела на площадката.

Йосиф кимна, измъкна пистолета си и провери огледалата — неговата страна беше чиста.

Килкъни се плъзна над ръба и се спусна. Приземи се до мъжа, когото беше прострелял току-що. Коленичи с насочен напред пистолет и огледа площадката за опасност. Беше чисто.

„Време е да се измитам“, помисли си Килкъни, измъкна наполовина празния пълнител от глока и го смени с пълен.

После сграбчи изоставената количка с лявата си ръка и дръпна. Но едно от колелата беше заяло и упорито отказваше да се намести. Килкъни яростно ритна количката два пъти, колелото се освободи и започна да се движи плавно. След като влезе в сградата, той затвори двойните врати, после зави по някакъв коридор с надеждата, че е успял да заведе Келси на сигурно място.

Като в някаква сложна хореография, с разчетено до секунда време, Лесков и Йосиф достигнаха задната част на камиона едновременно и с насочени оръжия огледаха площадката за противника. Килкъни и жената бяха изчезнали — широките двойни врати, които водеха към Нюланд Хол, бяха затворени. Само Юрий беше останал там, с лице, потънало в локва от собствената му кръв.

— Вземи Юрий — нареди Лесков. — Аз ще те прикривам.

Лесков се изтегли на площадката и зае позиция до вратите. Бързо, без никаква мисъл за мъртвите, освен нежеланието да се присъедини към тях, Йосиф ложи тялото на Юрий при останалите и затвори вратата на каросерията. После плъзна U-образната скоба над резето и я затвори.

— Готово. Да се махаме от това проклето място.

23 юни

Саут Бенд, Индиана

— Нолън — простена Келси безсилно, умът й все още се опитваше да възстанови контрола над тялото й, докато тя внимателно се изправяше до седнало положение.

— Тук съм, скъпа.

Като наблюдаваше внимателно иззад ъгъла към двойните врати на товарителната площадка, Нолън видя камиона да потегля. Успокоен, той прибра глока в кобура и седна до Келси.

— Как се чувстваш?

— Изтръпнала. Някак безчувствена, сякаш цялото ми тяло е заспало. Те ни простреляха с нещо.

— Вероятно някакъв вид зашеметяващо оръжие.

Той хвана ръката й и треперенето спря — просто нерви.

В лабораторията на Сандстром и втората торба се разкъса в мивката. Млечнобялото й съдържание се процеди навън, после бавно започна да се спуска към дъното. Когато достигна слоя, образуван от първата торба, химикалите се запалиха от реакцията. Първото пламване беше достатъчно, за да изпари водата в мивката. След по-малко от секунда от началото на контакта в лабораторията избухна нажежена до бяло огнена топка. Мивката и лабораторната маса до нея се изпариха мигновено.