Том Грейс - Квантова мрежа

• 9/1948: Намерените папки и следователски доклади са били разгледани от комисия, назначена от Конгреса, и са били засекретени.

— И три месеца след като данните са били потулени Йохан Волф е бил убит в Ан Арбър, Мичиган — каза Купър с въздишка.

Спомни си слуховете за намерените папки, но само най-старшите офицери от разузнаването имаха възможност да работят с тях. Спомни си и нервността, която го обхващаше при мисълта, че някой военнопрестъпник може да е влязъл в САЩ заради нещо, което е пропуснал при проверката на миналото му.

• Прегледът на все още засекретените документи разкрива, че следователите са били неспособни да потвърдят обвиненията, че физикът Йохан Волф е участвал в научни експерименти върху затворници. Нещо повече, други източници откриват сериозни противоречия в обвиненията.

• Намерените доказателства подкрепят информацията, предоставена от Йохан Волф по време на разпитите. Волф е прекарал цялата война в Берлин, в „Кайзер Вилхелм Геселшафт“, където е бил младши член на Уранверейн — Урановия клуб. Клубът е бил отговорен за немската програма за ядрени изследвания както за граждански, така и за военни приложения. Работата на групата е била предимно теоретична и няма доказателства, че Волф или някой друг от членовете й е бил свързан по какъвто и да е начин с човешки експерименти от някакъв вид.

• По-нататъшното изследване за несъответствието по случая „Волф“ разкри, че папките на Райхсфоршунгсрат са били умишлено преправени от нацистки учен на име Герхард Щраус. Той сменил професионалната си личност с тази на Волф, за да прикрие военновременните си престъпления. Щраус е бил убит по време на навлизането на Червената армия в Берлин.

„Господи, той е бил невинен!“ — помисли си Купър, а съмненията му все повече се разсейваха, докато продължаваше да чете.

• Когато войната в Европа приключила, съветските и американските сили насилствено се опитали да присвоят немски учени и технологии. Няколко членове на Урановия клуб били пленени от съветските части заедно със значителна част от изследователската им документация.

• Разпитът на германските учени разкрил истината за техния провал да конструират атомна бомба. Никой от учените не искал да прави атомна бомба за фюрера, твърдо вярвали, че работата е невъзможна. Когато физиците направили своите предложения за ядрени изследвания, те казали, че създаването на атомна бомба е в най-добрия случай непрактично, а в най-лошия — невъзможно. Техните заключения се базирали на числа, които били прецизно пресметнати на ръка. Тези учени твърдели, че техните данни са били проверени няколко пъти от най-добрия математик в екипа им — Йохан Волф.

• След успешното взривяване на атомните бомби над Хирошима и Нагасаки записите на НКВД 7 7 Народен комисариат на вътрешните работи, от 1946 — Министерство на вътрешните работи на СССР. — Б.р. показват, че немските учени не са разбирали причината за своя провал. Като използвали папките, пленени от Червената армия, учените реконструирали математическата основа, на базата на която твърдели, че атомната бомба е теоретично неосъществима.

• След внимателно разглеждане на неколкогодишни изчисления немските учени и руските им колеги установили, че редица незабелязани грешки в уравненията са обрекли германските изследвания на провал.

Купър препрочете последния пасаж и стигна до неизбежното заключение:

— Били са саботирани.

• Разглеждането установило определени грешни сметки от страна на Йохан Волф. След като ги поправили, немците разбрали колко близо са били до установяването на факта, че атомната бомба е осъществима. Освен това разбрали, че за да може Волф да саботира изследванията им толкова съвършено, трябва да е бил наясно с истината. Според немските и руските учени Йохан Волф сам е попречил на немците да построят атомната бомба.

Купър се облегна на стола си. Лицето му беше придобило пепеляв цвят. Усещаше стягане в гърдите и за миг се зачуди дали не получава сърдечен пристъп. Ясно си спомняше деня, в който беше научил, че Волф, човекът, когото беше пуснал да имигрира в САЩ, може да е военнопрестъпник. Германия беше залята от слухове по това време — тайни проекти, скрито нацистко злато — и често беше трудно да се отсее истината от лъжата. Реки от дезинформация изтичаха от западните и съветските разузнавателни служби, докато започваше Студената война.

Спомняше си, че беше чул слухове за тайно хранилище с документи със записи кой какво е направил и как тези документи са били потулени поради причини, свързани с националната сигурност. Купър беше видял лагерите на смъртта и не можеше да си представи как една нация може да постигне сигурност, когато приютява мъже, способни на такива зверства.