Том Грейс - Квантова мрежа

— Каква е историята?

— Току-що са открили тялото му в Мичиган, петдесет години след като е изчезнал. Прилича на убийство.

— Убит немски физик, колко интригуващо!

— Така е. Виж какво можеш да изкопаеш. Пълният пакет: немско разузнаване, имиграция. Всичко. Можеш да започнеш с досие едно седем девет три две. Също така виж дали можеш да получиш нещо от приятелите ни на Лубянка 5 5 Площадът, където се намира сградата на руската Федерална служба за сигурност (ФСБ), наследник на КГБ. — Б.ред. — те държат повечето от архивите на Гестапо от Берлин.

— Ще видя какво мога да направя. Колко спешно е?

— Не, просто искам да задоволя любопитството си. Виждаш ли, Йохан Волф беше един от немските учени, които лично проучих след войната — написах досието, за което ти казах току-що. Според данните, които успях да намеря навремето, му дадох разрешение да имигрира в САЩ. Но имам няколко съмнения за него, от които бих искал да се освободя.

20 юли

Ан Арбър, Мичиган

Килкъни прокара картата си през четеца на електронната ключалка на вратата към компютърния център на Мичиганския консорциум по приложни изследвания. Червената светлина се смени със зелена, съпроводена от силно избръмчаване и изключване на електромагнитите, които държаха вратата затворена.

Вътре Бил Гринели, по прякор Грин, се изправи иззад отрупаната с апаратура маса, която беше сърцето на компютърната мрежа на консорциума, и се усмихна. Беше с няколко сантиметра по-нисък от Нолън и носеше черна тениска, удобни дънки и сандали „Биркенсток“. Дългата му до раменете кафеникавосива коса беше хваната на опашка, а лицето му беше украсено от козя брадичка, която подчертаваше заразителната му усмивка. Грин беше въплъщение на свободолюбив палавник и татуировката на митологичния Пан, яхнал полумесеца, откъдето разпръскваше вълшебен прах, която украсяваше лявата му предмишница, само подчертаваше това излъчване.

— Нолън, какво има, човече? Не сме се виждали от дълго време. Чух за вълненията в Саут Бенд. Май си се уредил с неприятности.

— Все старата история, приятелю.

Грин се засмя.

— Разбирам те, човече. Хора като нас няма нужда да си търсят неприятности; както е с пчелите и меда — те ни намират сами.

Като шеф по информационните системи Грин се стремеше информацията, изворът на живот за консорциума, да тече безпрепятствено по електронните вени и артерии на сградата. Привидната лекота, с която се справяше с работата, беше удивителна, като се има предвид разнообразието от персонални компютри и работни станции из консорциума.

Сърце на електронната империя на Грин бяха двойка суперкомпютри, които той смяташе за своя лична собственост — наскоро придобита масивна паралелна машина на „Мой Електроникс“ и първоначалният „Крей“ на консорциума. Високата тънка „Мой“ беше в интересен контраст със сплесканата цилиндрична форма на „Крей“, което подсети Грин да ги кръсти Стан и Оли 6 6 Прочутото дуо комици Стан Лаурел и Оливър Харди. — Б.ред. . За предния панел на всяка от машините висеше закрепена снимка на комика, на когото беше кръстена.

— Липсвах ли ти тук? — попита Нолън, докато стискаше протегнатата ръка на Грин.

— Знаеш как е. Трябваше да монтирам Стан сам-самичък. Е… заедно с пет-шест техници от „Мой“.

— Как работи?

— Като шампион.

— Чудесно, защото имам проблем, върху който ще искам да го пробвам. Как си с разбиването на кодове?

— Официално никога не съм се докосвал до кодове.

— А неофициално?

— Спомняш ли си двеста петдесет и шест битовата схема, която някакъв гений измисли за правителството и се предполагаше, че е непробиваема?

— Ти си този, който я е разбил?

— Признавам си. Бях замесен в малката пакост. Много обичам предизвикателства.

— Това ме радва. Нека ти покажа за какво става въпрос.

Килкъни придърпа един от столовете до масата и седна до Грин.

— Влез в системата на кампуса и директно в сървъра на лабораторията за реставрация.

— Така — отговори Грин, докато кликваше върху иконките на различни компютърни мрежи, свързани към консорциума. — Вътре сме.

— Търсим директория, наречена „Волф Кодекс“.

— Кодак, като филмовата компания ли?

— Не, кодекс, като илюстрираните тетрадки на Леонардо да Винчи. Това, което искам да ти покажа, са висококачествени сканирани изображения на страниците на едни доста стари тетрадки, които са били намерени до тялото в кампуса.