Том Грейс - Квантова мрежа

На масата бе подреден сребърен сервиз за чай.

— Дмитрий, как върви наблюдението ни в Америка?

Лесков разкопча сакото си, преди да седне в един от старинните столове, създадени преди Революцията.

— Физикът Сандстром все още се лекува от сериозните изгаряния в университетската болница в Ан Арбър, Мичиган. Състоянието му е стабилно, но го очаква продължително възстановяване. В стаята му са поставени електронни устройства за следене, а телефонът му се подслушва. Екипът, който го наблюдава, е наел апартамент в кула от другата страна на реката срещу болницата. Мястото е достатъчно високо, за да получават ясен сигнал от устройствата. Сандстром има двама редовни посетители — Нолън Килкъни и Келси Нютън. И двамата присъстваха по време на нападението над лабораторията на Сандстром. Подробна проверка на Килкъни разкри, че е бил младши офицер в американската морска пехота.

Орлов свъси вежди при последните думи.

— Да, Виктор Иванович. Заради това трима от хората ми са мъртви. Трениран е като нашите в Спецназ. Нарежданията ви са изпълнени, поставихме под наблюдение и Нютън, и Килкъни.

— Отлично, Дмитрий. Научи ли нещо ново от наблюдението?

— Да. Потвърдихме предположението, че двата консорциума смятат да продължат подкрепата си за изследванията на Сандстром. Ще активизират нещата щом физикът се възстанови.

— Малко е преждевременно да се обмислят допълнителни действия срещу Сандстром. Ако се предприемат такива, това трябва да се направи много внимателно. А полицейското разследване на нападението?

— В пълен застой е. Освен показанията на Сандстром, Килкъни и Нютън, полицията няма следи, върху които да работи.

— Добре, продължавай да наблюдаваш ситуацията, но от безопасно разстояние. По всяка вероятност всичко ще отшуми постепенно.

Орлов се обърна към Зошченко, която седеше мълчаливо на канапето и отпиваше чай.

— Как вървят нещата в изследователското ни подразделение, Оксана?

— Има доста материали, които трябва да се прегледат, но Лара Авакум напредва отлично. Има почти интуитивно разбиране за концептуалните аспекти на проекта. Очаквам до края на месеца да е готова да започне експерименталната работа. Напълно се е отдала на проекта и е много ентусиазирана.

— Реших, че може да й допадне предложението ни; десет години в Сибир променят нагласата на всеки човек. — Орлов отпи от чая си и се наслади на вкуса на вносния сорт. — Има ли още нещо, което трябва да обсъдим?

— Само един въпрос, господине — отговори Лесков. — Наблюдението разкри нещо необичайно. На няколко пъти Нютън е била чувана да чете писма на Сандстром. След анализа на тези разговори смятам, че тези писма са били писани до колегата на Сандстром Рафаел Парамо преди много години. В един от записите Сандстром изразява изумление, че авторът е имал по-добро разбиране за квантовата физика преди петдесет години, отколкото някой има сега.

— Имате ли копие от тези записи? — попита Зошченко.

Лесков отвори кожено куфарче и й подаде една папка.

— Предположих, че ще искате да ги видите. Нютън чете по едно или две писма при всяко посещение, а през останалото време обсъждат прочетеното. И двамата са много развълнувани от материала. Не знам колко писма има, но ги получаваме едно по едно.

— Това е много интересно — промълви Зошченко, докато преглеждаше първото писмо.

— Ще обясниш ли, Оксана?

— Разбира се, Виктор Иванович. Ако по първото писмо, което чета, може да се съди за останалите, съгласна съм със заключението на Сандстром, че авторът е много надарен учен. Пише за физиката като поет. Признавам си, че разбирането ми за недетерминистичната природа на квантовата механика е в най-добрия случай повърхностно, но дори аз мога да видя как мъглата се повдига, докато чета думите му. Мисленето на този човек е устремено. Фокусирано е като лазер. Никога не съм чела нещо подобно — иначе със сигурност щях да го запомня. Кой е авторът?

— Физик на име Йохан Волф — информира ги Лесков.

— Никога не съм чувала за него — озадачено призна Зошченко.

— Никой не е чувал. Килкъни и Нютън търсеха записи за работата на Волф и очевидно не са намерили нищо. Сандстром е убеден, че изследванията на този учен могат да донесат ключа, който да разбули мистерията зад откритието му.

— Как може такъв брилянтен ум да остане незабелязан?! — не можеше да проумее Зошченко.

— Тук става интересно. Преди няколко дни Келси и Нолън се отказаха от търсенето на Волф.