Том Грейс - Квантова мрежа

— Руснаците са взривили първата си бомба септември четиридесет и девета — припомни си Мартин. — През петдесета година Фукс, двамата Розенберг и останалите са били арестувани за продажба на атомни тайни на руснаците.

Пташник поклати глава и се усмихна.

— Не спорете с дядо ми, детектив. Има памет като слон — обади се Нолън.

— И габаритите му — подхвърли Мартин с усмивка.

Нолън внимателно отгърна следващите няколко страници от тетрадката на Волф. Всяка от тях беше подобна на първата.

— Единственото нещо, което разпознавам върху тези листа, са датите в горния ъгъл. Ето тук е двадесет и две, осем, четиридесет и шест.

— Двадесет и две, осем, четиридесет и шест? — поинтересува се Пташник.

— Двадесет и втори август 1946 — обясни Нолън. — Използва европейския запис: ден — месец — година.

Нолън издърпа останалите тетрадки от куфарчето и провери датите на всяка.

Мартин полюбопитства:

— Какво гледаш, Нолън?

— Последният му запис.

Шестата тетрадка започваше с последната дата, която можа да открие. Като проследи с показалец празните страници откъм края, той намери последния запис на Волф някъде по средата на книжката.

— Десети, дванадесети, четиридесет и осма — прочете Нолън. — Десети декември.

— Това е последният ден, в който го видях — припомни си Мартин.

— И най-вероятно денят, в който е бил убит — добави Пташник.

Докато бавно затваряше тетрадката, Нолън забеляза написаното върху вътрешната страна на дебелата предна корица. Отгърна корицата, и видя серия от внимателно изписани математически уравнения. Нолън разпозна някои от функциите, но други бяха използвани по начин, който му беше непознат.

— Какво откри? — попита Пташник.

— Не съм сигурен, но поне е обикновено записване. Може би това е алгоритъмът, който Волф е използвал.

Мартин разтвори първата тетрадка, после погледна към тази в ръцете на внука си.

— Погледни това, Нолън. Мисля, че тази страница е същата като твоята.

Бърза проверка показа, че във всички тетрадки има същата формула върху предната корица.

— Какво мислиш? — попита Мартин, напълно объркан.

— Мисля, че има доста голям шанс това да е шифърът на Волф. Ако имахме ключа, можехме да го декодираме. Детектив, какво ще правите с тези тетрадки?

— Криминалистите ще ги прегледат за физически следи, после ще ги оставим на съхранение, като всички други улики. Защо?

— Може ли да предложа нещо?

— Разбира се.

— Тези тетрадки са стари и представляват потенциална ценност. Защо не ги занесете в реставрационната лаборатория на университетската библиотека? Хората там знаят как да се отнасят със стари книги.

— Това може би не е лоша идея. Използвали сме техни услуги и преди. Ще се договоря с криминолозите.

— Освен това бих искал да получа копие от писмото, за да го приложа към останалите, които е написал до Парамо. Ако искате, мога да ви дам копия на това, с което разполагаме.

— Кодирани ли са?

— Не, написани са на чист английски. Те са смесица от лични неща и физика. Не знам дали ще ви помогнат особено, но има доста злободневни коментари. Може би ще откриете нещо полезно там.

— Ще се радвам, ако е така — съгласи се Пташник.

— Мога ли да поискам услуга в замяна?

— Зависи каква е услугата.

— Докато тетрадките са в лабораторията — обясни Нолън, — бих искал да поработя върху тях за моя проект.

— Какво точно ще правите?

— Няма да им навредя, обещавам. Искам да сканирам страниците за компютърен анализ. Рафаел Парамо е имал достатъчно високо мнение за този мъж, за да сметне, че неговите писма могат да помогнат на онзи физик, с когото работя. Така че бих желал да узная върху какво е работил Волф.

— Добре — отстъпи Пташник. — Просто ме дръжте в течение.

19 юли

Москва, Русия

— Дмитрий, радвам се да те видя отново — каза Зошченко хладно, когато влезе в чакалнята на Орлов. — Моите съболезнования за загубата на брат ти.

— Благодаря ти — отвърна Лесков с кимване. — Павел беше наясно с рисковете на нашата работа и умря с чест. Беше добър човек и ще е трудно да му се намери заместник.

— Веднага ще приеме и двама ви — обяви Ирина Чорни, докато затваряше слушалката.

Лесков задържа вратата отворена за Зошченко и я последва в кабинета на Орлов. Изгледът към Кремъл спираше дъха в тази слънчева лятна сутрин.

— Моля седнете. — Орлов с широк жест посочи към канапето и столовете близо до прозореца.