Том Грейс - Квантова мрежа

— Като другите е — каза Нолън. — Първо споменава за личните си дела, после се гмурка във физиката. Погледни това, дядо. Разказва на Парамо за годежа си с Ели.

Мартин бързо прочете първата част на писмото и се усмихна.

— Бил е щастлив, когато го е писал.

Докато Мартин четеше писмото, Нолън измъкна една от тетрадките.

— Йохан винаги носеше тетрадка със себе си, където и да отидеше — припомни си старецът. — Той беше много затворен човек, особено по отношение на работата. Някои от колегите му смятаха, че е малко параноичен, а може и да е бил. След всички тези години живот с Гестапо и постоянна бдителност мога да разбера, че си е изработил начин да предпазва идеите си. Просто се чудя какво би направил, ако е имал наум нещо гениално — като Айнщайн. Имаше много примадони в места като Мичиганския университет, хора, които биха се засегнали, ако Йохан им покаже, че е по-умен от тях.

— Мислите ли, че някой от колегите му може да го е убил от професионална завист? — попита Пташник.

Мартин сви рамене.

— Не знам. Просто се опитвам да намеря някакъв смисъл. Йохан обичаше това, което правеше; дори понякога се опитваше да ми обясни върху какво работи, но то просто отскачаше от бедния ми мозък. Но ми се струва, че единственото ценно нещо, което Йохан притежаваше, беше това, което носеше в главата си и записваше в тетрадките си.

— Трудно е да се повярва, че това е било под земята повече от петдесет години.

Подвързията изпука рязко, когато Нолън разтвори тетрадката; страниците обаче бяха все още бели. Първата страница съдържаше внимателно изрисувани скици и малко текст.

— Какво мислиш? — допита Мартин.

— Рисунките са математически, но никога не съм виждал алгоритъм, който да генерира образ като този. Едно нещо е сигурно — Волф е можел да рисува.

— Със сигурност — съгласи се Мартин. — Имаше добра ръка, като чертожник.

Нолън прегледа текста — написан със същата прецизна ръка, създала писмата до Парамо — но не откри нищо, което да може да проумее.

— Това са безсмислици — каза накрая.

— Какво имаш предвид, момче? — попита Мартин.

— Текстът. Погледнете внимателно.

Обзети от любопитство, Пташник и дядото се наведоха над отворената тетрадка. Малките букви, които Волф толкова прецизно беше изписал върху страницата, бяха привидно случайна смесица от думи, букви и гръцки математически символи. Нолън огледа композицията на страницата като цяло. Всяка буква беше на еднакво разстояние от съседните, сякаш бяха вписани в решетка. Страницата беше резултат от грижливо и прецизно усилие.

— Може да е страдал от дислексия — предположи Пташник неуверено.

— Не мисля така — възрази Нолън. — Волф е вложил доста време в изписването на тези знаци; погледнете само колко внимателно е очертан всеки от тях.

— Прилича на калиграфия — отбеляза Пташник.

— Всъщност май е криптография.

— Би ли го повторил?

— Не съм експерт в тази област, но съм виждал достатъчно кодирани текстове, за да смятам, че и този може да е такъв.

— Защо Волф би правил подобно нещо? — зачуди се детективът.

— Ами бил е физик — отговори Нолън. — Какви физически проекти са били разработвани през четиридесетте?

— Бомбата — мигновено отговори Пташник.

— Не — изръмжа Мартин и поклати глава, — Йохан не би работил над никакви бомби. Мразеше проклетите неща. Веднъж ми сподели, че по време на войната е направил всичко възможно, за да попречи на Хитлер да получи бомбата. Беше много горд с това.

— Добре, не беше добър пример — призна си Нолън. — Но схващате идеята. Рафаел Парамо веднъж казал на жена си, че Йохан Волф е най-блестящият ум, който някога е познавал. Казано от човек, който се е движил в компанията на доста умни хора, това е наистина голяма похвала. Ами ако е работел върху нещо толкова значимо, колкото е бомбата?

— Нолън, Йохан не е работил за никого и за нищо. Той беше асистент-професор и преподаваше физика на първокурсниците. Както и да е, ако тетрадките му са били толкова ценни, защо са все още тук?

— Добър въпрос. — Пташник погледна в куфарчето. — Тук няма кал, а писмото и папките са чисти. Убийството е било доста жестоко и е извършено в кална яма. Убиецът трябва да е бил там заедно с жертвата си. Какъвто и да е мотивът, не мисля, че убиецът се е интересувал от куфарчето на Волф. Казахте, че светът на физиците не е чак толкова голям. Ами ако не е било важно върху какво работи, а какво знае? Не мисля, че руснаците са имали атомна бомба през четиридесет и осма. Може би е познавал някого, който им е помагал.