Том Грейс - Квантова мрежа

— На убития професор?

— Същият. Йохан Волф е преподавал физика в университета две години след края на Втората световна война до деня, в който е бил убит. Според някои доста уважавани физици, един от които познаваш…

— Келси?

Нолън кимна.

— … покойният професор Волф може би е бил един от най-блестящите умове на двадесети век.

— Последния път, когато погледнах календара, бяхме двадесет и първи век, приятелю.

— Може и да е така, но ако Келси и Сандстром са прави, ако Волф не е бил убит, двадесет и първи век щеше да започне преди тридесет години — в технологично отношение.

Грин подсвирна.

— Много ли е останало от тези тетрадки?

— Всъщност са в изненадващо добра форма. Експертите ми казаха, че са с добре направени платнени твърди корици и от сравнително висококачествена хартия. Тунелът, в който са били погребани, ги е предпазил като времева капсула. Почти няма поражения по тях.

— Не си спомням да съм чел нещо за тетрадки, намерени с тялото.

— Полицията си мълчи, защото засега не искаме да оповестяваме откритието си. Те очакват и ние да си мълчим. След малко ще видиш защо.

Грин прегледа директориите на лабораторията за реставрация и накрая намери папката с име „Волф Кодекс“. Когато се опита да я отвори, се появи прозорец, искащ парола за достъп.

— Е? — попита Грин нетърпеливо, като погледна към Нолън за помощ.

— Избрах нещо, което реших, че ще си спомниш: две девет нула две осем.

Грин се обърна и се усмихна:

— Надморската височина на връх Еверест във футове. Трогнат съм. Не си забравил страстта ми към планинското катерене.

Грин въведе паролата и получи достъп до файла. Папката „Волф“ се раздели на шест подпапки — от VOL1 до VOL6.

— Отвори първата. В другите едва ли има нещо на този етап.

VOL1 съдържаше файлове с изображения. Всеки от тях бе кръстен с номера на страницата, чийто дигитален запис представляваше — от 001 до 016.

— Избери страница едно.

Мониторът се запълни от сканирания образ на първата страница от най-старата тетрадка на Волф.

— Какво гледам?

— Това е първи том, страница първа от кодекса на Волф.

— На какъв език е написаното? — каза Грин.

— На нито един от познатите. Увеличи малко от текста.

Грин избра част от текста от горния ляв ъгъл на страницата. Образът показваше знаците по-тъмни, като подчертаваше резките уверени линии.

— Това прилича ли ти на някакъв код, който си виждал?

— Определено не е обикновено заменяне на букви, това е сигурно. Няма определен ред, но предполагам, че е сериозно кодиране. Основният език английски ли е?

— Не знам. Волф е роден в Германия и е говорил няколко европейски езика, освен английски. Бил е в Щатите само през последните две години от живота си.

— Може би е Енигма.

— Енигма?

— Да, кодът, използван от немците през Втората световна война.

— Възможно е.

— Не са открили кодираща машина с тези тетрадки, нали? Би изглеждала като пишеща машина в дървена кутия.

— Не, но провери файла с име „Корица“.

Грин отвори файла.

— Еха, това е доста сериозна висша математика, приятелю.

— Определено е извън моята компетенция — призна си Нолън. — Намерих този алгоритъм в началото на всичките шест тетрадки. Предполагам, че това е шифърът, който Волф е използвал, за да кодира текста.

— Не си намирал ключ за това някъде, нали?

— Не.

— Жалко. Е, мога да заредя това в Стан и Оли и да видя какво ще измъкнат. След като разбера как работи този алгоритъм, мога да използвам груба сила, за да го разбия.

21 юли

Москва, Русия

— Оксана, откри ли нещо повече за Волф? — попита Орлов, докато сядаше на креслото срещу Зошченко и Лесков.

— Много малко, освен че успях да потвърдя някои моменти от миналото му. Бил е роден и е израснал в Дрезден, четвърто дете в семейство на инженери. Учил е в университета в Берлин и по време на войната е завършил докторската си дисертация под ръководството на Вернер Хайзенберг. Не успях да намеря копие на дисертацията. Предполагам, че се е загубила при падането на Берлин. Волф и няколко други физици избягали от Берлин, преди да пристигне Червената армия и се скрили в предградие, което е било окупирано от западните войски. Като млад учен е бил задържан само за кратко от Съюзниците и по-късно емигрирал в Америка. Според проверките на Гестапо Волф бил мълчалив, интровертен млад човек, преподавателите смятали, че има голям потенциал. Очевидно Хайзенберг е бил толкова впечатлен от своето младо протеже, че използвал влиянието си, за да измъкне Волф от служба в армията. Както Дмитрий докладва в сряда, Волф е живял незабележимо в Америка, докато не е бил убит.