Том Грейс - Квантова мрежа

— Здравейте, Алберт — каза Лара.

Както винаги, думите започнаха да идват бавно, но постепенно потокът се засили и стана постоянен. Всичко започна да се изяснява пред Авакум — как дори в абсолютен вакуум не може да има тотална празнота. Математически това беше една от онези странни точки, които уравненията достигат, когато се сблъскат с нула или клонят към безкрайност, където материята или енергията ставаха неизмерими и следователно непознаваеми. Като физик тя беше наясно, че безкрайните стойности са безсмислени отговори, които се пораждат от несполучливо математическо описание на сложен феномен.

И все пак в работата на безименните си предшественици тя беше открила, че стои на ръба на ново осъзнаване, на драматична промяна във възприемането си за вселената. Виждаше ефекта на нещо отвъд теоретичните бариери на безкрайността, първите пукнатини в тази привидно непреодолима стена.

Тревожеше се, че не откри никакво споменаване на имена в документацията. Зошченко обясни, че те са били заличени според споразумението за прекратяване на отношенията. Като учен Авакум разбираше важността на правилното документиране на източниците, за да се представи основата на работата. Мъчеше я угризение, че не й е разрешено да почете хората, чийто труд използваше.

След два параграфа от среднощното писане неволно натисна два пъти клавиша „w“. В очакване на следващото й действие програмата предложи низ от подчертан син текст: www.cse.nd.edu\-sand\

Макар че едва беше започнала да навлиза в ползването на интернет след пристигането си в Москва, Авакум разпозна връзка към интернет страница. Обзета от любопитство, тя кликна върху реда и се появи голям прозорец.

Специална линия осъществи връзката на компютъра на Авакум с отдалечен мрежови комплекс в главния офис на ВИО „Финпром“, откъдето мигновено беше пренасочена към глобалната мрежа.

Секунда по-късно се появи фотография на усмихнат мъж, вероятно на около четиридесет години, с руса коса и червеникава брада.

— Тед Сандстром — прочете Лара текста до фотографията. — Професор, доктор по физика, университет „Нотр Дам“.

Под фотографията беше описана историята на Сандстром, както и научните му интереси. Авакум зяпна, като прочете, че текущата работа на Сандстром е посветена на изучаването на квантовата граница между материята и енергията. Страницата също така отбелязваше, че Сандстром няма да преподава в „Нотр Дам“ през текущия семестър.

Чудя се, професор Сандстром, дали вие не сте човекът, по чиито стъпки вървя, помисли си Авакум.

26 юли

Ан Арбър, Мичиган

— Това би трябвало да подейства — каза Грин с надежда, докато запазваше програмния файл, над който работеше. — Сега може би ще мога да получа по-добра представа как работи Лобо.

Малко след като се потопи в разкодиращия проект на Килкъни Грин реши, че математически алгоритъм като за шифъра на Волф заслужава име, така толкова заплетен, че го кръсти Лобо. Това беше програмата, която беше създал току-що, за да дешифрира записките.

След като зареди програмата в Стан, той реши да види колко нови страници са въвели в компютрите от лабораторията за реставрация. Щом се появи прозорецът с иконките на страниците, те започнаха да изчезват. Файловете се стопяваха по един на всеки три секунди. Без съмнение някой ги махаше от сървъра. Но кой и защо?

Грин се прехвърли на директорията на Волф — която съдържаше шест поддиректории за всяка тетрадка — и подаде команда за копиране върху неговия диск.

„ДОСТЪПЪТ Е ОТКАЗАН“.

Той се взря в монитора с недоверие:

— Какво става, по дяволите?

После грабна телефона:

— Моля се да има някой там.

Сигналът бързо се смени със заето и той затръшна слушалката. Още седем файла със страници бяха изчезнали.

Внезапно прозорецът, който показваше връзката му с лабораторията по реставрация, се затвори — връзката беше прекъсната.

— Тревога! Тревога! Всички по бойните места! — прозвуча гласов запис на Патрик Стюарт от „Стар Трек“, включен в работната станция на Грин. Който и да изтриваше файловете в кампуса, сега вече беше нападнал неговите машини.

Грин се завъртя, за да погледне големия монитор, и видя как екранът се изчиства и се отваря нов прозорец. В горния ляв ъгъл се появи бял квадрат, в който мърдаше графика на черен паяк.

— Добре, Спайдър, намери ги — заповяда Грин, сякаш компютърът го слушаше.

Скрит дълбоко в мрежата на консорциума, лежеше Спайдър, черен масив изкуствен интелект, който преди година едва не коства живота на Нолън и Келси. Устройството беше продукт на подобно хардуерно оборудване, разработено от „Мой Електроникс“ за защита на компютърните мрежи срещу атаки на хакери. Спайдър имаше всички устройства, с които беше снабден предшественикът му — „Пазачът на портали“, както и няколко агресивни схеми, разработени от ЦРУ за използване при събирането на информация. След инцидента със Спайдър Нолън и Грин сключиха сделка с ЦРУ, която им позволи да задържат устройството и да работят с „Мой“ върху подобряването му.