Том Грейс - Квантова мрежа

— Напълно.

— Добре, ще съобщя и ще изпратя коли. — Пташник изруга: — Мамка му, улиците са блокирани заради фестивала, ще изпратя пешеходни патрули в твоя посока. Ще ти се обадя веднага щом има някакво развитие тук. Къде са заподозрените сега?

— Пресичат Стейт, изглежда се отправят към „Никълс Аркада“.

— Дръж ги под око. Ще се обадя след минутка.

26 юли

Ан Арбър, Мичиган

Лесков чу звука на приближаващите се сирени — явно пожарните екипи бяха на път към горящата сграда. Той огледа претъпкания площад; хората бяха започнали да се отдръпват от библиотеката, докато облаци от гъст черен пушек се извиваха нагоре. Ярки оранжево-жълти пламъци танцуваха в основата на одимената колона. Катализаторът напълно беше погълнал лабораторията за секунди. Огнеборците нямаше откъде да го знаят, но скоро нямаше да остане нищо, което да могат да спасят.

— Миша, къде е срещата?

— Шофьорът докладва за тежки задръствания, както се очакваше, Дмитрий. Има произшествие при първоначалното място за оттегляне. Предлага да се срещнем на резервното.

— Съгласен съм — каза Лесков. — Евгений, води ни към резервното място за среща.

Руснаците си проправиха път през публиката, събрала се около квартет перуански музиканти. Лесков се усмихна — претъпканите улици бяха идеалното място, където той и отрядът му можеха да изчезнат.

Евгений ги поведе през Стейт стрийт към „Никълс Аркада“ — двуетажен комплекс от малки магазинчета, подслонен под стъклен покрив.

Телефонът завибрира в ръката на Нолън.

— Килкъни — отговори той.

— Пташник е. Сложих те на високоговорител, така че да можем да предаваме информация на полицаите на улицата. Къде си?

— Току-що пресякохме Стейт и се движим към „Никълс Аркада“.

— Разбрано. Не искам да се набиваш на очи — не им позволявай да разберат, че ги следиш. Ще превъртят или нещо по-лошо. Има двама униформени полицаи на Вашингтон, които се движат към Мейнард. Как изглеждат руснаците?

Нолън описа всеки от мъжете възможно най-подробно.

— Ясно. Нашият патрул е забелязал твоите руснаци да излизат от аркадата на комплекса.

— Те са — потвърди Нолън.

От мястото, където бяха, Нолън и Келси видяха шестимата мъже да излизат от аркадата на Мейнард стрийт. Пращене изпълни ухото на Нолън и му подсказа, че сигналът се губи навътре в аркадата.

— Губя те — каза Нолън, като се надяваше, че детективът все още може да го чуе. — Обади ми се след минута.

Връзката се разпадна.

— Какво става? — В гласа на Келси се усещаше страх.

— Двама полицаи са забелязали руснаците отвън. Силно се надявам, че няма да правят нищо прибързано и ще ги изчакат да излязат на открито, иначе ще стане касапница. Погледни всички тези хора — за руснаците не са нищо друго, освен живи щитове и заложници.

— О, господи! — Страхът сви сърцето й.

— Тактическата ситуация тук е изцяло в тяхна полза — продължи Нолън. — Нуждаем се от няколко екипа от двойки, разпръснати сред тълпата, и екип от снайперисти нависоко, за да имаме някакъв шанс да хванем поне някои от тези мъже живи, без да им дадем възможност да убият невинни минувачи.

— Дмитрий — каза Йосиф с нисък глас, — полиция.

Лесков се вгледа наляво. На около шест метра зад него двама униформени полицаи си проправяха път през тълпата в тяхна посока. По-младата от двойката беше извила главата си и говореше в микрофон, закрепен за рамото й.

— Продължавай да вървиш — нареди тихо Лесков. — Вероятно няма нищо.

Евгений поведе екипа надясно, встрани от приближаващите полицаи. Бетонен паркинг се открои в средата на улицата, като хвърляше тъмна хладна сянка над пътя. Тълпата се сгъсти на закритото от слънцето място.

— Извинете — каза старшият полицай със строг и сериозен глас.

Като използва лявото стъпало за опора, Кирил се завъртя и стовари петата на десния си крак отстрани по главата на полицая. Силата на зловещото завъртане запрати мъжа през витрината на голяма книжарница. Полицаят се приземи върху купчина разпилени книги по антропология.

— Ранен полицай! — извика по-младата му помощничка в радиото, докато вадеше оръжието си.

С бързо и тренирано движение Йосиф измъкна деветмилиметровия глок от скрития на гърба му кобур, прицели се и изстреля три куршума в гърдите на жената. Тя се олюля назад и се свлече на паважа.

Някаква жена се разпищя и тълпата на Мейнард стрийт изпадна в паника и се разбяга във всички посоки от мястото на престрелката.