Пол Кристофър - Бележникът на Микеланджело

Без съмнение това гнусно жилище принадлежеше на безумец. Изронената мазилка и пожълтелите тапети на цветчета бяха покрити с вестникарски изрезки, рисунки, снимки от списания, репродукции на картини, карти с пояснения, писма, изписани с тъй ситен почерк, че едва можеха да се разчетат. Тук-там се мяркаха парчета от натрошени гипсови и пластмасови светци и ангели, залепени, заковани или просто напъхани в ниши, издълбани с лъжица в размекнатите влажни стени. Истински музей, разкриващ безумното лъкатушене на едно полудяло сърце; мания, неподвластна на проучване и анализ, за която можеше да се разбере само това, че е свързана с отдавна отминалата война и участниците в нея, с художниците, изкуството и смъртта на стотици безименни личности в десетки страни, и най-вече с живота и деянията на един мъж с орлов нос и очила с метални рамки, облечен в папски одежди. Пратеникът от Рим отдавна бе загубил вярата си и понякога неволно се съгласяваше с циничното мнение, че човекът е въдворен на земята единствено за да яде, да отделя и да се съвкупява. Сега обаче усещаше, че има и нещо друго. Този човек бе създаден, за да докаже, че адът съществува; това място беше като микробиологична среда за размножаване на прокълнатите.

Стаите се оказаха повече, отколкото очакваше, сякаш два или три от някогашните апартаменти в сутерена са били съединени. Нова беше единствено металната външна врата със солидни, но лесни за отваряне ключалки. В съответствие с някогашния стил кухнята се намираше в центъра на апартамента и през нея се минаваше към малката сумрачна всекидневна. Гледката бе ужасяваща: очуканата емайлирана мивка се крепеше единствено на тръбите, из нея се трупаха камари засъхнали пластмасови чинии, паници и чаши, на масата имаше буркан мухлясало сладко, отворен пакет корнфлейкс, кутия вкиснато мляко и недопита чаша кафе. От лампата висеше стара лепкава мухоловка, почерняла от мухи. Фалшивият свещеник хвана с два пръста шнурчето на електрическия ключ и го дръпна, но резултат нямаше.

Мина във всекидневната. Старо парцаливо килимче, зацапано и подгънато от едната страна. Точно пред него на лявата страна висеше рисунка с туш: Христос върху облак, а под него гротескно изобразена сцена на разпятието. Под тройната екзекуция бяха изписани думите:

Вгледа се по-отблизо и видя, че на кръстовете висят жени с окървавени гърди и лица, а над главата на Христос се вият по спирала бледи и неразгадаеми надписи. Следваше нов коридор и още една врата, стара и нащърбена, но боядисана в яркосин цвят. Върху нея беше изписана една-единствена дума:

„TSIDKEFNU“

Старозаветната дума за „праведност“, едно от хилядата имена на Бога.

Човекът от Рим зареди патрон в цевта на пистолета, въздъхна дълбоко и затаи дъх. Отвори вратата и прекрачи към отвъдната стая, към края на пътешествието. Светлината го заслепи и той вдигна длан да заслони очите си.

Фин и Валънтайн чуваха как зад тях в Хъдсън Парк децата скачат на въже и пеят броилка, която ставаше все по-бърза и по-бърза.

— Сигурен ли си, че е редно? — попита Фин.

Тя седеше на пейката до Валънтайн и държеше между краката си чантата с екипировка. Двамата бяха облечени със спортни екипи. Минаваше седем и вече падаше здрач, движението по Хъдсън стрийт постепенно отслабваше.

— Нали ти самата влезе днес вътре и взе ключовете — усмихна се Валънтайн. — Освен това, ако искаме да доведем историята докрай и да убедим властите, ще ни трябват доказателства. Дотук всичко е косвено — данни от интернет, параноични брътвежи и теории за конспирация.

— Просто исках да разбера кой уби Питър.

— Ще разберем — увери я Валънтайн. — Обещавам.

Той не откъсваше поглед от другия край на площад „Сейнт Люк“. Последните светлини изгаснаха, след малко „Хюго Бос“ излезе и заключи вратата. Малката дигитална камера „Панасоник“, която Фин носеше в чантата си при днешното посещение, бе дала на Валънтайн цялата необходима информация за вътрешността на сградата, включително и марката на аларменото табло от другата страна на вратата. Системата се оказа сравнително проста, свързана чрез телефона с централния офис на охранителна фирма. Беше произведена преди почти десет години и Вари Корницър само за пет минути откри код за изключването й. Крадените ключове опростяваха задачата още повече. След като поръча дубликати в едно ателие на Хъдсън стрийт, Фин се върна при сградата и използва дистанционното от връзката, за да открие коя кола отваря. След няколко обиколки една тойота, паркирана на Варик стрийт, се подчини на сигнала. Фин метна ключовете на пода до предната седалка и затръшна вратата. Когато ги откриеше, собственичката им щеше да предположи, че сутринта ги е изтървала в колата.