Пол Кристофър - Бележникът на Микеланджело

В сградата на „Хъдсън Меркантайл“ сякаш нямаше нищо особено, но все пак трябваше да има причина Корнуол и съдружниците му от фондация „Грейндж“ да я предпочетат за складиране на тайнствената пратка. Очевидно това бе свързано с избора й за бъдещо седалище на фондацията, но според справочниците и вехтите статистически регистри фондацията се бе нанесла в сградата на площад „Сейнт Люк“ доста време след изчезването на пратката.

С няколко дебели справочника под мишница Валънтайн се върна в кабинета, седна и затвори очи, опитвайки да внесе някаква логика в задачата. Онова, което е знаел Корнуол за сградата, не беше достъпно за бъдещия изследовател, прелистващ историческите учебници, или дори хилядите томове архиви и статистически данни. Раздразнен от своята неспособност да разреши загадката сам, той се обърна към компютъра, включи програмата ISPY и изписа името на Корнуол. Почти веднага на екрана изникна кратка биография.

Име:Корнуол, Джеймс Косбърн

Роден:1918

Месторождение:Балтимор, Мериленд

Починал:2001, Ню Йорк

„Корнуол е роден в семейството на Мартин и Лоис Корнуол. Майката е видна специалистка по интериорен дизайн и преподавателка в Балтиморското художествено училище. Младият Корнуол посещава частни училища, където проявява подчертан интерес към манастирската и църковна архитектура. Преди колежа учи две години в Европа, по-точно в парижкото училище «Екол Себастиен». През 1922 г. се връща в Съединените щати и през следващата година постъпва в «Йейл». Завършва с отличие през 1927 г. и започва работа като асистент в отдела за декоративни изкуства на музея «Паркър-Хейл». През 1929–32 г. е помощник-уредник, а по-късно уредник. От 1930 г. работи заедно с директора Джоузеф Тийг (1885–1933) по плановете за ново средновековно крило на музея. През 1934 г., след смъртта на Тийг, Корнуол е назначен за помощник-уредник, а след това и уредник по средновековно изкуство. През 1942 г. сключва брак с Катрин Меткалф. През 1943 г. постъпва в армията и бързо се издига до поста на капитан в Отдела за паметници, изкуство и архиви към Седма американска армия, Западен военен окръг. Основната му задача е откриването и съхранението на съкровища на изкуството, укрити от нацистите. Корнуол има заслуга за залавянето на редица колекции от заграбени картини, включително сбирките на Гьоринг, Гьобелс и Алфред Розенберг. След завръщането си в «Паркър-Хейл» става директор през 1955 г. През юни 2001 г. получава смъртоносен сърдечен удар след особено напрегнато заседание на управителния съвет и бива заместен от своето протеже Алегзандър Кроули.“

Биографията не му казваше почти нищо ново, но го привлече списъкът с публикациите на Корнуол. Споменаваше се докторската му дисертация в „Йейл“:

„Джовани Батиста де Роси и катакомбите на «Сан Калисто»

Биографична и архитектурна оценка“

Тръгвайки от това заглавие, Валънтайн се разрови из интернет и постепенно сглоби подробностите. Интересът на Корнуол към подземния свят не приключваше с дисертацията. В течение на годините той бе публикувал около дузина статии на тази тема, бе редактирал и съставил няколко научни сборника и дори бе участвал като консултант в телевизионна поредица на канал „Дискавъри“ за крипти, мавзолеи, гробища и катакомби из целия свят. Последният филм от поредицата се наричаше „Ню Йорк на мъртвите“.

След един час мозайката се подреди и Валънтайн разполагаше с отговора. Прегледа социологическата история на Гринич Вилидж, за да потвърди теорията си.

— Боже мой! — прошепна той, когато причината Корнуол да избере склада на Хъдсън стрийт стана очебийно ясна.

На мястото на днешния парк, където играеха малки деца, някога се бе укривала подземната крипта на църквата „Свети Изкупител“, свързана чрез таен тунел с манастира отвъд улицата, тъй че никой да не вижда как монахините и озлочестените девойки отиват да се молят.

Благодарение на Корнуол и неговите съзаклятници двеста двайсет и седем тона сандъци и кутии, шест камиона с награбена плячка, бяха изчезнали под улиците на Ню Йорк.

И си оставаха там до ден-днешен.

Фалшивият свещеник се движеше из препълнените стаи на влажния, зловонен апартамент на Лъдлоу стрийт, далече под модните магазини и салони, ограждащи тясната еднопосочна улица над Деланси. Докато оглеждаше мизерните стаи, той стискаше здраво пистолета в отпуснатата си ръка. Старателното проучване на апартамента на старицата в Куинс го бе довело дотук, но мястото се оказа празно. Оставаха само ужасяващи духове и спомени. Подът беше покрит с напукан и зацапан линолеум, може би някога син на цвят, а напуканият, провиснал таван заплашваше всеки момент да се разцепи като презрял плод. При всяка крачка мазни, лъскави хлебарки се разбягваха към пукнатините по пода, а мокриците търсеха убежище под пръснатите тук-там останки от стар килим.