Пол Кристофър - Бележникът на Микеланджело

От третия път успя и вдигна капака. Отдолу имаше гнезда за кореспонденция с грижливо подредени пликове и документи. Отпред лежеше яркочервен лаптоп „Ацер Ферари“ с безжичен модем и футуристични очертания. Изи включи компютъра и се разрови из файловете на стареца. Половината бяха защитени с пароли.

След пет минути той стана, излезе на верандата и викна Кени да изпробва вълшебните си пръсти върху компютъра, после се изкачи към спалните. В гостната нямаше нищо, не откри нищо интересно и в банята, освен куп лекарства за високо кръвно налягане и шампоан против пърхот. Нямаше средства срещу хемороиди, значи този вариант отпадаше. Изи мина в спалнята и се огледа. Пак скъпа мебел, включително старомодно легло с колони, което напомни на Изи за сцената от „Коледна песен“, когато Скрудж се събужда и открива, че е Коледа.

От тавана висеше старинна лампа, а в ъгъла стърчеше толкова висока палма, че широките й листа се прегъваха под тавана. Тук поне нямаше голям килим, а само няколко малки килимчета. Бащата на Изи бе работил в строителството цели четирийсет години и през ваканциите Изи ходеше да му помага къде ли не из Ню Йорк и Джърси. Знаеше много добре какъв боклук може да се крие под окачените тавани и евтината ламперия. Но не и тук — всичко беше първо качество.

По стените висяха още картини. Изглеждаха истински, също като ония долу, това бе ясно дори за профан като него. И дори профан можеше да разпознае стила на онзи дребосък, за когото имаше филм. Вечно носеше цилиндър и си падаше по проститутки. Как му беше името? Анри някой си…

Въпросната картина висеше над леглото. На нея мъж и жена — и двамата грозни — стояха край дансинга в някаква бирария. Още една картина от същия тип представяше същата грозна уличница, застанала пред оживен бар. Изглеждаше отегчена. Изи също. Разглеждането на картини не спадаше към любимите му забавления.

Пристъпи напред и подръпна картината с дъртата уличница. Беше завинтена здраво както всички останали. Грозна или не, определено не спадаше към ония картинки, дето можеш да купиш на някоя благотворителна разпродажба в полза на гладуващите художници. Алармената система и солидното закрепване говореха за големи застраховки. Жалко, че не липсваше поне една картина, тогава щеше да е налице мотив за убийството. Но за да откраднеш платното, трябваше да го изрежеш от рамката с нож, а това не бе станало. Изи прекрачи към големия скрин. На него имаше сребърен поднос с лични вещи.

Часовник „Ролекс Дейтона“, щипка за банкноти с десетина стотачки и двайсетачки, дребни пари, пръстен с голям зелен камък, портфейл и клетъчен телефон. Изи не си падаше по изкуството, но разбираше от часовници. Когато видя за последен път „Дейтона“, цената беше десет или единайсет бона. Той се вгледа в часовника, поклати глава и въздъхна. Красива вещ, но никой не би му повярвал, че е негова. Така или иначе, не ставаше дума за кражба. Някой бе накълцал старчето, но не за пари.

Изи отвори портфейла. Шофьорска книжка от Алабама на името на Карл Кресман. Според рождената дата покойникът беше на седемдесет и пет години. Книжката бе издадена преди пет години, на тукашния адрес, което означаваше, че живее във вилата поне оттогава. Надникна в следващото отделение и откри пет кредитни карти, дебитна карта и ламинирана читателска карта за местната библиотека. В едно от вътрешните джобчета бе пъхнат презерватив, а зад него се криеше още нещо. Извади го. Шофьорска книжка от Ню Йорк с името Карел Крес. За какво му бяха на този тип две шофьорски книжки и две имена? Шантава работа, но поне ставаше по-интересно, отколкото смъртта на поредния старец. Изи слезе долу в кабинета при Кени, който усърдно тракаше, приведен над лаптопа.

— Откри ли нещо?

— Човекът е бил богат.

— Това го разбрах и без теб.

— Колекционирал е живопис.

— Нищо ново — отвърна Изи и се озърна из кабинета. Навсякъде висяха картини.

— Получавал ги е от някаква си галерия „Хофман“ в Ню Йорк.

— И какво?

— Това, че е плащал страшно много пари. Гледай.

Младежът отметна глава и Изи се приведе напред. На екрана имаше колона от имена и цифри.

„Буше, Франсоа / fstra 2 870 000

Сезан, Пол / fvort 9 430 000

Фрагонар, Жан-Оноре / wsmhb 1 670 000

Гог, Винсент Ван / fvwvb 11 625 000

Мане, Едуард / 2 800 000

Тулуз-Лотрек / lgwhp 10 000 000

Тулуз-Лотрек / tbdm4 000 000“

Списъкът продължаваше на още пет-шест страници и наброяваше поне двеста картини — много повече, отколкото имаше във вилата. Нито една не струваше под милион. Кени демонстрира възможностите на програмата, като избра напосоки едно име от списъка и щракна с курсора върху подчертания код: „Реноар, Пиер-Огюст / awlohe 750 000“.