Пол Кристофър - Бележникът на Микеланджело

Докато се изкачваше към най-горния етаж на „Екс Либрис“, из главата й вихрено кръжаха хиляди факти и чувства. Най-сетне тя стигна целта си, изчака асансьора да спре, после вдигна решетката и отвори тежката врата. Излезе в ярко осветения вестибюл, който водеше към хола, а вратата на асансьора автоматично се затвори зад нея. Фин спря с разтуптяно сърце и от главата й изведнъж изчезна всичко, освен една съвсем простичка мисъл: когато преди няколко часа слезе до кабинета, лампите във вестибюла не светеха.

Някъде в дъното на етажа се раздаде трясък на разбито стъкло.

Боби Изард пушеше цигара и се ровеше из миналото на Карл Кресман, като обикаляше стаите на луксозно обзаведената плажна вила, отваряше чекмеджетата и надничаше в шкафовете. Още преди няколко часа Маги и нейните мускулести помощници прибраха трупа в найлонов чувал и го откараха до моргата със служебния автомобил. Отвън Кени Фризъл продължаваше да вади с мрежичка от басейна счупените бутилки и методично прибираше всяко парче смъртоносно стъкло в отделен книжен плик за веществени доказателства заедно с етикетче, попълнено най-старателно от младия детектив. Изи беше сам в пустата къща. Последните дневни лъчи, падащи косо през прозорците и вратата на верандата, изпълваха стаите със снопове прашна, златиста светлина. Бяха извършили първоначално установяване на самоличността, като провериха данните от шофьорската книжка на жертвата. Мъж на преклонна възраст без полицейско досие, без глоби за нарушения, с две думи — примерен гражданин.

Къщата на Кресман беше класическа плажна вила в стар стил, макар да личеше, че е съвсем нова. Закрити веранди обикаляха около целия първи етаж, на втория етаж имаше спалня и гостна, а от спалнята започваше спирално стълбище към малка стая в куличката, напомняща църковна камбанария.

На първия етаж бяха холът и столовата с изглед към плажа и залива. Отстрани имаше кухня, а зад нея — малка спалня откъм басейна. Колата във външния гараж беше мерцедес последен модел, а мебелировката на вилата — предимно в стил „Едуард“, старинна и много скъпа. Кресман имаше пари. Не само мебелите, но и картините по стените изглеждаха автентични — платна с дебел слой напукана боя в тежки позлатени рамки. Изи не разбираше и бъкел от изкуство, но тия картини излъчваха същия плътен дъх на богатство, както и меката кожена тапицерия на мерцедеса.

Отгоре на всичко личеше, че Кресман не е бил глупав. Първокласната алармена система беше свързана с най-добрата охранителна фирма в града и при нарушение се включваше запис на мощен заканителен глас, предупреждаващ крадеца, че ченгетата са повикани. Ако се съдеше по сумата, платена от стареца за инсталиране на подобна техника, пред вратата му щеше да цъфне патрулна кола само трийсет секунди след като някой дръзне да припари до скъпоценните му картини. Като капак всички рамки се оказаха здраво завинтени за стените.

Изи надникна в кухнята и най-напред провери хладилника. Беше грамаден и почти празен. В камерата откри само форма за лед и студена бутилка водка „Флагман“, бял етикет. Скъпо питие.

В самия хладилник под няколко кутии от храна за вкъщи имаше грижливо опаковани останки от маруля и солиден запас от бира, най-вече ниски кафяви бутилки „Шултхайс Берлинер Вайсе“, чиято доставка от Германия вероятно излизаше по-скъпо от цената на самата напитка. А ако Изи изобщо разбираше от нещо, това бе добрата бира.

Той не се поколеба нито за миг. Бръкна, извади една запотена бутилка и я отвори. Отпи дълга глътка. На вкус беше като старо злато. Върху етикета жени с чадърчета се разхождаха по сенчест булевард. На тоя човек дори и бирата му беше старомодна. Изи доволно въздъхна, оригна се леко и продължи обиколката, като криеше шишето в джоба на сакото си.

Мина в кабинета. Беше голям, около пет на пет метра, без следа от женско присъствие. Тъмни завеси, книжни лавици от пода до тавана, претъпкани с книги, явно купени на кило, а в ъгъла се мъдреше грамаден старинен глобус, укриващ във вътрешността си добре заредено барче.

„Мейкърс Марк“, „Хенеси Файв Стар“, „Джак Даниелс“, „Джони Уокър“ и още няколко вида уиски с трудни за произнасяне имена. Изи се ухили при мисълта какво ли ще открие Маги, когато среже черния дроб на стареца. За момент в мислите му се мярна изящното, стегнато дупе на съдебната лекарка, после той отпи нова глътка бира и продължи разследването.

Колекция от халби, сбирка автомобилни модели, кораб в бутилка, старинно писалище с подвижен капак. Писалището беше заключено. Кени бе открил върху едно бюро връзка ключове, която сега лежеше в джоба на Изи. Сержант детективът я извади и се зае да пробва ключовете един по един.