Пол Кристофър - Бележникът на Микеланджело

Изи отпи глътка кафе, после измъкна цигарите и запалката.

— Парче стъкло?

Кени мрачно кимна.

— Дълго над педя, като кинжал. Май му е срязало езика наполовина.

Изи щракна запалката, приближи цигарата до пламъчето и вдъхна дълбоко. Загледа се в чинията. Усети как по червата му болезнено се надигат газове. Трябваше да си вземе нещо простичко, може би само стридите. Пак въздъхна и пусна облаче дим.

— Е, тук имаш право, Кени. Дълго парче стъкло, стърчащо от устата на старец, определено не прилича на нещастен случай, дори и в Гълф Шоурс. — Той избута стола назад и с усилие се изправи. Газовете избълбукаха в гърлото му. — Дай да погледнем отблизо.

Фин Райън откъсна поглед от компютъра в кабинета на „Екс Либрис“, щипна с палец и показалец горната част на носа си и затвори очи. Вдясно от нея се трупаше безредна камара надраскани листове от бележник, отразяващи усилията й през последните няколко часа. Тя се приведе напред, не успя да удържи една дълга прозявка и събра листовете, опитвайки да се съсредоточи. Половината й мисли неволно се лутаха към онова топло, особено чувство в долната част на корема и смътния, но непобедим спомен как Майкъл бавно проникна в нея, как нямаха търпение да стигнат до леглото и тя обви крака около кръста му, а той я повали върху кухненската маса. Беше великолепно и поразително приятно, но все със същото чувство на отдалеченост и самота, с усещането, че партньорът й не се отдава докрай. Неговата сексуалност се раждаше колкото от нормална човешка страст, толкова и от някакъв студен, мрачен гняв. Може би преградата се дължеше единствено на разликата във възрастта, но тя знаеше, че така или иначе общото помежду им няма да изтрае дълго.

„Файона Катрин Райън, прекалено много разсъждаваш, мътните да те вземат!“

Тя сведе глава и бавно фокусира поглед върху листовете в ръката си. Коя друга на нейно място би започнала връзка с мъж, поне двайсет години по-възрастен от нея, насред разследване на две убийства и усилия да не стане жертва на трето? И всичко това само заради парче пергамент, изрисувано преди пет века от ръката на гений. Струваше й се нереално, но тя помнеше много добре медния мирис на кръв из въздуха след убийството на Питър и отблясъците по зловещия черен шлем, докато велосипедистът убиец летеше из въздуха надолу към смъртта си. От това по-реално нямаше накъде.

Беше започнала търсенето, като провери за уебсайт на Францисканската академия и с изненада откри, че е елегантен, обогатен с графики и много модерен. Бе очаквала нещо по-простичко, строга страница с шрифт „Таймс ню роман“ и емблема в ъгъла. Емблема наистина имаше — леко зловещо изображение на щит, разцепен с черта, слизаща от ляво надясно, три магарешки бодила отдясно и черен лебед с два малтийски кръста отляво. Над щита бяха отпечатани името „Францисканска академия“ и девизът на училището: Mens Agitat Molem, а отдолу имаше свитък с тайнствен стих на латински: Aut Inveniam Viam Aut Faciam. Първият девиз означаваше „Умът движи материята“, а вторият гласеше в груб превод „Ще намеря път или ще го създам“.

Според изложения кратък вариант на училищната история мотото „Умът движи материята“ отразяваше първоначалната цел на училището. Създадено от калвинисткия свещеник Джордж Хавърфорд през 1895 година, то имало за основна задача да предпази момчетата от изкушенията на другия пол в напълно изолирана среда, където да насочат вниманието си към представата на Теди Рузвелт за мъжественост във всичко, особено в спорта, военното обучение и академичните дисциплини. Като се добавят студени душове и солидна доза най-строги религиозни напътствия, училището несъмнено бе предизвикало възторг у всички родители от онова време. При по-внимателен прочит между редовете се долавяше остарелият педагогически принцип „децата не трябва да се слушат, а да се гледат“, може би с добавка „и то колкото се може по-рядко“. Фин бе слушала немалко лоши неща за пансионите от английски тип, но този тук вероятно оставяше другите далече зад себе си.

Като се разрови из мрежата с личната и извънредно сложна търсачка на Валънтайн, наречена ISPY-XRAY, Фин откри редица сайтове — едни създадени от бивши възпитаници на Францисканската академия, други от незнайни компютърни маниаци — в които се разказваше съвсем различна история. Погледната отблизо, Францисканската академия се оказваше далеч не толкова достопочтена, колкото я представяше официалният уебсайт. Според откритията на Фин „мъжествеността“ на училището довела дотам, че половината възпитаници от първите десетилетия на двайсети век загинали из окопите в Белгия и Франция, неопределен брой извършили самоубийство, а тормозът на новопостъпилите от „старшите“ в по-горните класове предизвикал поне един смъртен случай и поредица от съдебни процеси точно преди Големия борсов крах през 1929 година, при който училището едва не фалирало. Каквото не отнели съдебните дела, отнесла го Депресията и Францисканската академия била на път да издъхне под товара от дългове и лоша слава. През 1934 година неколцина бивши възпитаници закупили училището, вече обявено в несъстоятелност. Тук Фин се натъкна на първата нишка: списък на новите попечители на академията. Имената бяха общо дванайсет, но само първите шест привлякоха вниманието й: