Пол Кристофър - Бележникът на Микеланджело

Нова крачка и още едно от невидимите смъртоносни оръжия сряза дясното му ахилесово сухожилие. Той залитна и падна с протегнати ръце. В едната му длан проникна парче стъкло, друго се впи в левия му прасец. Вече изпадайки в шок, Кресман осъзна, че го дебне ужасна заплаха. Освен от диабет, страдаше и от няколко дребни сърдечни заболявания, които налагаха приемане на лекарства против съсирване. Едно от тях се наричаше кумадин, използвано под името варфарин като силна отрова за мишки. Многобройните рани, получени току-що, можеха да доведат в топлата вода до смъртоносен кръвоизлив.

Той запълзя напред, опитвайки да намери спасение върху стъпалата на басейна. Ново стъкло разряза другата му ръка и почти ампутира палеца. Той нададе бълбукащ вик, падна настрани и бе пронизан още два пъти. Едното стъкло проби тънката плът точно под ребрата отдясно и проникна в черния дроб, другото се заби в бедрото и разпори бедрената артерия близо до слабините.

Устните му едва се подаваха над водата. Той изкрещя пак и почна да се дави. Опита да се преобърне по гръб, но не успя. Ръцете му се мятаха, търсеха опора по дъното на басейна и срещаха само нови страдания. От срязаната артерия шуртеше кръв, розовата вода наоколо бързо стана пурпурна. Очите му се извъртяха, тялото му омекна и той бавно отпусна лице под водата. След няколко секунди издъхна. Батерията на пейсмейкъра продължаваше да подава електрически импулси, но без резултат. Само сърцето подскачаше спазматично в гърдите на мъртвеца.

Сержант детектив Боби Изард, известен с прякора Изи още откакто играеше по тротоарите край дома си сред бордеите на Куинс, огледа дългата редица от ястия в закусвалнята „Долу при Дзек“, после натрупа върху чинията си бъркани яйца, бекон, пържени картофи, няколко пържени стриди, черпак и половина мариновани люти чушлета и малко сивкав ориз за разнообразие.

Също като на всеки друг полицай в Гълф Шоурс, шкембето му провисваше над колана и сигурно щеше да го вкара в гроба заедно с бирата, пушенето и навика в неделя да зяпа спорт по телевизията, вместо да се раздвижи. Откровено казано, Боби не даваше пет пари за това. Беше избягал от досадната си жена, нюйоркските зими, купищата папки с убийства, които сякаш никога не намаляваха, и мъчителната болка в корема, застрашаваща да прерасне в язва или нещо по-лошо. В Гълф Шоурс, Алабама, бе открил рая и една от основните му радости тук беше да закусва в „Долу при Дзек“.

Да, истински рай. Първо, в Гълф Шоурс умираха много хора и затова градчето с едва пет хиляди жители си имаше свое собствено погребално бюро, плюс още едно в съседното градче Фоли. Покойници колкото щеш… но не и убийства. Почти всички умираха от старост, почти винаги под лекарски надзор и не представляваха интерес за Изи.

Като участник в тричленния детективски екип, Боби Изард обикновено се занимаваше с улични кражби, от време на време осуетяваше бездарни опити за изнудване на плашливи бабички и понякога издирваше изчезнали хора, които неизменно се оказваха старци с алцхаймер, забравили къде живеят. През лятото, когато пришълците от севера прииждаха към вилите си и населението на градчето се утрояваше, Изи понякога се включваше към морския екип и тръгваше да дири удавници или да проверява по яхтите дали някой не е решил да прекара контрабандно една-две бали марихуана, но за трите години, откакто охраняваше и служеше на народа в Гълф Шоурс, Алабама, само на два пъти бе използвал белезниците и досега никой не го бе заплашил с пръст, камо ли с пистолет.

Точно така му харесваше. Не някакви си телевизионни измислици като „Нюйоркска полиция“, „Ред и закон“, „От местопрестъплението“ или добрия стар сериал „Разголен град“. Това тук беше Гълф Шоурс, Алабама — градче, пълно с домашни любимци, игрища за миниголф и яхти под наем за лов на акули. Тук се живееше сладко, дори ако си диабетик, а смъртта беше тиха и кротка — просто сърцето ти спира след партия голф с приятели край Пиратския залив. Убийствата ставаха в Мобил и Пенсакола, но това не беше негова работа.

На връщане към масата той си взе кафе, настани се с изглед към пристанището и кея и се захвана методично да опустошава препълнената чиния. Все още бе твърде рано и наоколо се мяркаха само неколцина капитани на яхти с явни признаци за махмурлук плюс група куцукащи стари туристи с жълти тениски и широкополи шапки против слънцето. Заведението беше изцяло на негово разположение. Поне засега.