— Предаде богу дух?
— Ние, дъртаците, предпочитаме този израз пред „гътна се“ или „ритна камбаната“. И, между другото, Корнуол си отиде спокойно. Както спял. Аз а йор ааф мир, дано и аз имам този късмет. Беше преживял няколко сърдечни удара. На възраст бе над осемдесетте, ако не греша.
— Казваш, че в академичните кръгове Кроули бил чист. А иначе?
— Много умееше да общува с хората, отлично се справяше със събирането на средства. Но когато се стигнеше до купуване и продажба, имаше склонност да хитрува.
— Как така?
— Участваше в кръг. Ти, разбира се, знаеш какво е това.
Валънтайн кимна. В търговията с антики и произведения на изкуството наричаха „кръг“ тайно сдружение на посредници, които си сътрудничат, за да поддържат ниски цени при разпродажба. На подобна дейност не само се гледаше с лошо око, тя беше незаконна и попадаше под удара на законите за измама и монополизъм.
— Значи е имал приятели?
— Да. Кръг, в който много трудно се влиза. — Нюман се навъси. — Интересна връзка, ако това търсиш.
— Кое по-точно?
— Той често продаваше творби на Нюйоркската епархия. Или купуваше от тях.
— Имаш ли представа защо някой би искал да го убие?
— Уви, той не беше много приятен, за разлика от предшественика си. Джеймс Корнуол се славеше като добър и почтен човек. Винаги решаваше безпристрастно.
— Но все пак трябва да е имал добро мнение за Кроули.
— В началото може би. Към края отношенията им охладняха. Поне така чух. Корнуол определено не би го посочил за свой наследник.
— Но все пак е поел длъжността.
— От известно време здравето на Джеймс Корнуол се разклати. Човекът, когото бе избрал за свой заместник, ненадейно напусна при съмнителни обстоятелства. — Старецът сви рамене. — Не би трябвало, но тия въпроси често опират до политика. Кроули си имаше приятели в управителния съвет. Нагласи картите в своя полза, така да се каже.
— Кой напусна и при какви обстоятелства?
— Казваше се Ташен, Ерик Ташен, а обстоятелствата определено бяха обагрени в розово.
— Секс?
— Боя се, че да, Майкъл. — Старецът с черен костюм дълбоко въздъхна. — Както винаги е било и ще бъде.
Свещеникът, този път в облика на Лари Маклийн, седеше зад празна маса в огромната сводеста читалня на Нюйоркската обществена библиотека. Високо над главата му фреските с облаци чезнеха в сумрака отвъд прашните свещници и единствената истинска светлина идваше от старомодната лампа с абажур на масата пред него.
През последните няколко часа безмълвните библиотечни служители му бяха доставили от безкрайните рафтове на хранилището всички възможни сведения за фондацията „Грейндж“. Той си водеше записки в бележника, но без особен резултат. В крайна сметка по-голямата част от информацията се оказваше противоречива.
Според обществените регистри фондацията „Грейндж“ беше създадена през 1946 година със средства, завещани от Фредерик Хенри Грейндж (1860–1945) и съпругата му Аби Норман Грейндж, по баща Коулман (1859–1939). Съпругата била наследница на значително състояние, а Грейндж натрупал богатството си сам. Син на беден ирландски полицай от Бостън, той се издигнал до ранга на банкер, инвеститор, предприемач и собственик на брокерска къща, между чиито партньори и клиенти изпъквали видни родове като Кенеди и Фицджералд.
Една от най-доходните му инвестиции била Чикагската стокова борса. Към началото на двайсети век станал милионер и започнал да инвестира в железниците. В края на живота си бил спечелил от двете световни войни и разполагал с активи за 172 милиона долара, а малко по-рано съпругата му завещала за фонда двойно повече.
Като напълно частно начинание, от фондацията „Грейндж“ не се изискваше да декларира каквото и да било, освен най-общи сведения, а тъй като нямаше търговска цел и беше освободена от данъци, не трябваше да се отчита пред държавните органи. Седалището й се намираше на площад „Сейнт Люк“ в Гринич Вилидж с изглед към парка, където някога се намирала църквата, из чийто двор скитал Едгар Алън По, съчинявайки своите странни, мъчителни стихове.
Според брошурата на фондацията основната й цел бе да оказва подкрепа на музеи, различни творчески групи, сдружения за изобразително изкуство, общински художествени програми и организации, осигуряващи на младежта срещи с най-добрите произведения на изкуството.
Към нея имаше и отделна секция — фондацията „Макскиминг“, осигуряваща правни услуги в творческата сфера и насочена по-специално към жертвите на Холокоста, фалшификациите и кражбите на художествени творби. За нейния основател Макскиминг се знаеше, че бил близък приятел на Фредерик Грейндж, страстен колекционер на картини и старши съдружник във фирмата, която се грижела за финансите на Грейндж и неговата съпруга. Близостта им имала и други измерения: синът на Макскиминг, Джеймс, се оженил за дъщерята на приятеля му Ана Грейндж. Сега и двамата бяха покойници.
Читать дальше