Пол Кристофър - Бележникът на Микеланджело

— Да, работихме там по едно и също време.

— Доколкото разбирам, гласили са ви за поста на Корнуол, но Кроули ви е надхитрил.

— Лично аз не бих го нарекъл хитрост, а най-обикновена подлост и клевета.

— И вие подадохте оставка.

— Класически случай на оставка преди дисциплинарното уволнение.

— На какво основание?

— Никакво. Скалъпени обвинения. Според Санди отношенията ми с Джеймс Корнуол били… нечистоплътни.

— Значи е оклеветил и Корнуол?

— Има такова нещо. Мнозина знаеха, че Джеймс е гей, но не даваха пет пари за това. От друга страна, една сексуална връзка с директора се смяташе за твърде деликатна с оглед доброто име на музея.

— Такива ли бяха аргументите на Кроули?

— Поне така се изказа пред управителния съвет.

— Беше ли вярно?

— Има ли значение?

— Не за мен, но както казват адвокатите, въпросът опира до мотива.

— Чий мотив?

— На онзи, който го е убил. — Валънтайн помълча. — Предполагам, че полицията ви е включила в списъка на заподозрените.

— Естествено — усмихна се Ташен. Стана и пристъпи към ъгъла, където имаше черно лакирано барче в стил ар деко. — Да ви предложа ли нещо?

— Не, благодаря — отвърна Валънтайн.

Ташен си наля уиски с лед и се върна в креслото. Пиеше бавно и мълчаливо, зареял поглед към парка отвъд големия прозорец. Челюстта му се беше стегнала, а Валънтайн забеляза и следи от напрежение около очите. В този човек имаше много потиснат гняв.

— Имам алиби — каза Ташен и се усмихна измъчено. — Бях в Прага на покупки.

— На покупки?

— Оказвам частни консултантски услуги на колекционери, корпорации, фондации и тъй нататък. В момента има голям интерес към чешкото и източноевропейското авангардно изкуство от периода между двете войни. Алоис Билек, Карел Тиге, рисунките на Йозеф Чапек — впрочем, той е измислил думата „робот“ — и други художници. Подходящи за колекция, без да са убийствено скъпи.

— Доста далече е от Бърн-Джоунс и лейди Шалот.

— Хората се променят, вкусовете също.

— И обстоятелствата.

— Питър Нюман ми каза кой сте, мистър Валънтайн… или може би трябва да ви наричам доктор Валънтайн. Доколкото чух, имате повече от една докторска титла. Знаете, че изкуството по стените ми не е по джоба на всекиго, както и този апартамент. Не ми трябваше директорското място в „Паркър-Хейл“, но го желаех и го заслужавах. Да се родиш богат не означава, че не те бива за академична дейност. — Ташен се навъси. — Не съм дилетант парашутист.

— Не съм го намеквал.

— Тогава какво намеквате?

— Нищо. Но бих искал да знам откъде идваше явната неприязън на Кроули към вас.

— Не беше на лична основа. Причините бяха съвсем други. Санди участваше в кръг. Корнуол знаеше това и за нищо на света не би го допуснал до директорското кресло.

— Това все още не обяснява защо се е нахвърлил срещу вас с такава злоба.

— Санди печелеше големи пари при преоценка на отделни творби от постоянната колекция, като подшушваше на колекционерите кога е моментът. Мръсни игри. Много галерии ги въртят, но обикновено са по-дискретни. Аз имах доказателства за машинациите на Санди. Като ме дискредитира, той предварително опроверга всичко, което бих казал против него.

— Доколкото разбирам, Корнуол е назначил Кроули още преди да напуснете галерията. Защо?

Ташен сви рамене.

— Защото Санди го шантажираше.

— Виждате ми се ужасно самоуверен.

— Така е. Джеймс ми каза. Показа ми писмо, в което Санди изрично обясняваше как стоят нещата. Не му оставяше никакъв избор.

— Според вас кой е убил Кроули?

— Нямам представа. Знам само, че дружеше с не твърде почтени личности.

— По-конкретно?

— Например Дейтън Трост от галерията „Хофман“. И Марк Тагарт от фондацията „Грейндж“. Вие вече споменахте Джордж Гати. Между другото, Корнуол го ненавиждаше от дън душа.

— Защо?

— Не съм съвсем сигурен, ако изключим факта, че генералът е отвратително същество без капка морал. Мисля, че имаше нещо, свързано с войната.

— Гати е работил за G-2 в Швейцария. Разузнавателна дейност.

— Джеймс Корнуол също. Не в Швейцария, но е бил в секция „Паметници, живопис и архиви“ към военното разузнаване. Службата за разкриване на кражби на художествени творби.

— Заплетена мрежа — каза Валънтайн. — Но това все още не обяснява защо Корнуол е назначил Кроули за свой наследник. Вие казахте, че сте видели писмо.

— Точно така.

— Какво пишеше в него?

— Пишеше, че Санди знае за участието на Джеймс в някакъв таен клуб и ако не бъде назначен за директор, ще се види принуден да го оповести пред пресата.