Пол Кристофър - Бележникът на Микеланджело

— А чрез него стигна до убийствата и крадените произведения на изкуството.

— Кражбите на художествени творби ми осигуряват залъка през последните двайсет години. Откривам краденото, установявам произхода му. Работя за частни лица, застрахователни компании, музеи. С две думи, за всеки, комуто потрябвам.

— Включително и крадци, чиято плячка продаваш.

— Понякога се налага, за да не пострада изкуството.

— Ars Gratia Artis. — Фин се изсмя печално. — Изкуство заради изкуството. Плюс солидно възнаграждение. — Тя отново тръсна глава. — Доста се отдалечихме от темата за баща ми.

— Не сме се отдалечили чак толкова. Нито от него, нито от майка ти.

— Мама?! Та тя е една кротка стара жена.

— Не се заблуждавай. Тя беше замесена точно колкото баща ти.

— В какво точно?

— Баща ти загина не защото се опитваше да свали смахнат диктатор в някоя бананова република. Убиха го, защото откри, че въпросният смахнат диктатор на име Хосе Монт избива селяните като мухи и разграбва археологически находища из цяла Централна Гватемала. Непосредственият убиец беше шефът на един от наказателните отряди на Монт — „Бялата ръка“. Казваше се Хулио Роберто Алпирес. Всяка година печелеха по сто милиона долара от крадени археологически ценности. Баща ти им се изпречи на пътя и което е още по-лошо, вдигна шум.

— Какво стана с Алпирес? — попита Фин с изтънял глас. Лицето й беше още по-бледо от обикновено.

— Умря — каза Валънтайн.

— Как?

— Аз го убих — обясни Валънтайн с безизразен глас. — Той имаше апартамент в Четвърта зона на Гватемала Сити, зад старата църква „Сан Августин“ на булевард „Куатро Сур“. — Валънтайн отпи от бирената бутилка пред себе си. — Отидох в апартамента му и го заварих сам, надрусан до козирката с кокаин. Отгоре на всичко беше изпил цяло шише дванайсетгодишно малцово уиски. Омотах с лепенка ръцете и краката му, после го събудих със запалена цигара и си поговорихме. Накрая му сложих примка от съвсем тънка струна за пиано, дръпнах с всичка сила и го обезглавих. Оттогава кражбите на археологически находки престанаха. Баща ти беше мой учител, наставник и приятел, а в рода ми винаги са държали на отмъщението. — Валънтайн допи бирата и стана. — Късно е. Отивам да си легна. Опитай се да поспиш. Стаята ти е в дъното на коридора.

Той се усмихна за миг, обърна се и излезе от стаята.

Резиденцията на нюйоркския кардинал архиепископ е красива стогодишна сграда на Медисън авеню 452, точно зад катедралата „Сейнт Патрик“, и има връзка с нея чрез подземен тунел. Първият етаж на резиденцията, обикновено наричан Музеят, е обзаведен със строги старинни мебели и често се използва за правене на официални фотографии, организиране на празненства и срещи за събиране на средства. На втория етаж са канцелариите и личните стаи на сътрудниците на архиепископа: готвач, трима икономи, двама свещеници, изпълняващи задълженията на негови секретари, и един епископ, зает с цялостната документация на епархията. Двамата „секретари“ са и добре обучени стрелци, минали са курсове по тактика и специално въоръжение в Академията на ФБР в Куонтико и обикновено са въоръжени, когато придружават кардинала извън резиденцията или катедралата.

Личните покои на архиепископа на третия етаж се състоят от спалня, баня, малка кухня, всекидневна и кабинет. Всекидневната е скромно обзаведена с диван, няколко стола, малко, но добре заредено барче и голям цветен телевизор. Кабинетът има няколко големи прозорци с цветни стъкла, сводест таван и дълга стара манастирска маса, която архиепископът използва като писалище. Спалнята, разположена между кабинета и всекидневната, е сравнително малка, само четири на пет метра. Вътре има голямо легло с кафяво-бяло покривало и един-единствен прозорец със завеси в същите цветове. Стъклото е устойчиво на куршуми и ламинирано, за да не се разлети на парчета при бомбен взрив. Над леглото виси доста безвкусна картина, изобразяваща как Христос влиза в Ерусалим на магаре, а на отсрещната стена е закачено голямо златно разпятие от четиринайсети век — част от някогашния олтар на Вроцлавската катедрала. В дъното на спалнята има висок вестиарий от ковано желязо, съдържащ църковните одежди на архиепископа — филони, столи, няколко аленочерни плащаници, сърмени наметала, обшити с хермелин, и златен нагръден кръст с изумруди, който той носи за литургията в петък вечер, единственият ден, когато извършва богослужение.