Пол Кристофър - Бележникът на Микеланджело

Тя затвори очи. Изведнъж се почувства изтощена. Искаше й се само едно — да намери легло и да се просне в него поне за месец. Колко време бе минало? Двайсет и четири часа? Трийсет и шест? Нещо такова. Като гръм от ясно небе. Като да караш колата си най-спокойно и изведнъж да се забиеш в крайпътен стълб. В нормалния живот не ставаха такива неща, или поне не би трябвало да стават. Досега тя вършеше всичко както е редно, изкарваше добри оценки, миеше си зъбите отляво надясно и от долу нагоре, оцветяваше картинките, без да излиза от очертанията, и тъй нататък. Не би трябвало да я сполетят подобни събития.

Тя отвори очи.

— Стига си ме будалкал, Майкъл. Вече не ми се играе на Шерлок Холмс и доктор Уотсън. Говорим за моя живот, а може би и за моята смърт. Искам истината. И искам да знам кой си, по дяволите.

— Отговорът може да не ти допадне.

— Опитай.

— Знаеш ли нещо за дядо си… по бащина линия?

— Какво общо има това?

— Много общо.

— Бил е бизнесмен. Баща ми не говореше много за него. Ирландец, естествено. — Тя въздъхна. — Всичко това е древна история.

— Древната история ни показва кои сме и откъде идваме. Нали знаеш старата поговорка: тези, които забравят историята…

— … са обречени да я повтарят.

— Много хора знаят цитата, но знаеш ли кой го е казал?

— Не.

— Един испански философ на име Хорхе Сантаяна. Роден в средата на деветнайсети век и починал през 1952 година. Дядо ти се е срещал с него.

— Винаги ли го усукваш толкова?

— Дядо ти бил роден в Ирландия, но фамилията му не е Райън, а Флин, Патрик Флин. Много подходящо име, тъй като Флин произхожда от галското О’Флион, което означава червенокос.

— Мили боже! — изстена Фин. — Искаш да кажеш, че името ми всъщност е Фин Флин?

— Той официално променил фамилията си, когато му се наложило набързо да напусне Корк. Бил участник във Великденското въстание през 1916 година и трябвало да напусне страната. Заминал за Канада и наистина се заел с бизнес — контрабанда на алкохол. Забогатял, като карал от Уиндзор по Детройт Ривър шлепове, пълни с пиячка.

— Всичко това е много интересно, но накъде води?

— Когато се прехвърлил на американския бряг, срещнал моя дядо Микеланджело Валентини. Той също бил със сменено име. Наричал се Мики Валънтайн, но всички му викали Мики Купите. Известно време се радвал на широка популярност, също като дядо ти. След отмяната на Сухия режим Патрик Райън се оттеглил в Охайо. Мики Купите беше застрелян по време на гангстерските войни в Ню Йорк през седемдесетте години. След това начело излязоха Готи и неговите изроди.

— Добре, значи и двамата имаме криминален произход… ако говориш истината, в което почвам да се съмнявам. Накъде биеш?

— Натам, че и двамата ни дядовци не искали децата им да станат престъпници; те самите нямали друг избор, бедността ги тласкала към престъпления, но техните деца щели да бъдат образовани и свободни. Както знаеш, синовете им получили образование в Йейл. През войната моят баща работел в Главната военна прокуратура, а твоят — във военното разузнаване.

— Не знаех — каза Фин. — Но все още не виждам какво общо има това с убийството на Кроули и моя приятел Питър.

— Започвам да си мисля, че има много общо. Поне по косвена линия.

— Хайде, приключвай.

— След войната моят баща станал сътрудник на ЦРУ, а твоят отишъл да преподава антропология, което през петдесетте и шейсетте години означавало, че често пътувал, предимно в Югоизточна Азия и Централна Америка. Дори на външен вид бил както трябва: очила с рогова рамка, гола глава, рижа брада, широка усмивка, сако от туид с кожени кръпки на лактите… даже пушел лула. Никой не му обръщал внимание. Пишел статии за племето хмонг и планинските племена във Виетнам и Камбоджа още по времето, когато повечето хора не можели да открият на картата тия страни. Съвършено точно предсказал кубинската революция и посочил Фидел Кастро като потенциален проблем няколко години преди идването му на власт.

— Искаш да кажеш, че е бил шпионин?

— Не. Не официално, но моят баща го привлякъл като външен сътрудник — един от най-добрите в занаята. А твоят баща привлече мен. Той беше информационен специалист в индивидуален мащаб; аз се насочих към историята… и други области.

— Престъпността например?

— Имах връзки; дядо ми все още беше жив. Баща ми от години бе прекъснал всякакви връзки с него; също както твоят баща се отчуждил от дядо ти, но аз държах да опозная корените си. Добър или лош, Майк Купите бе моя плът и кръв.