Пол Кристофър - Бележникът на Микеланджело

Тъй като нямаше ни най-малка представа къде е Лиспенард стрийт, тя спря такси и каза адреса на шофьора. Той заобиколи по Бийвър стрийт, върна се обратно по „Бродуей“ и я свали петнайсет пресечки по-нататък. „Лиспенард“ се оказа тясна уличка сред масивни старинни здания, заемаща две пресечки между „Бродуей“ и Шеста улица. Малко преди първата пресечка Фин зърна надпис „Пица Микеланджело“ и се зачуди дали е добра, или лоша поличба. На партерните етажи на почти всички сгради бяха разположени магазини, малки художествени галерии и кафенета. Но не и на номер 32. Прозорците бяха плътно затворени и закрити с дебели стоманени капаци чак до покрива. Единственият вход беше невзрачна сива врата със сложна ключалка и визитна картичка, закрепена на нивото на очите.

„Екс Либрис

Антиквариат. Изследователска информация

Само по предварителна уговорка

Моля, погледнете камерата и се усмихнете.“

Камерата се оказа малка тъмна леща с размера на лешник в горния ляв ъгъл на рамката на вратата. Фин погледна нагоре, изплези се и навъси вежди.

— А това как ви харесва, мистър Надут пуяк? — промърмори тя.

— Не е зле, скъпа, но наистина бих предпочел усмивка — долетя незабавно отговорът.

Фин отскочи назад и се изчерви като домат.

— Ела по-близо, излез от обсега на камерата — изрече гласът.

Фин отново пристъпи напред.

— Телефонирах ви, но ми отговори телефонният секретар.

— Друго нямаше и да чуеш. Номерът не е включен в телефонните указатели. Откъде го получи?

— Майка ми… такова… тя ми го даде.

— „Такова“ ли се казва майка ти?

— Не, майка ми се казва Амелия Маккензи Райън.

Кратко мълчание.

— Значи си дъщеря на Лайман Андрю Райън?

— Точно така.

— Той имаше прякор.

— Вярно, имаше.

— Кажи ми го.

— От къде на къде?

— Защото ако не ми го кажеш, няма да отворя вратата и няма как да ми разкажеш за неприятностите си.

— Защо смятате, че имам неприятности?

— Не ставай досадна. Майка ти не те е накарала да запомниш този номер, защото си е въобразявала, че двамата с теб ще седнем да пием чай. Дала ти го е за извънредни случаи.

— Прякорът му беше Бък.

— Браво, моето момиче. Значи ти си Файона.

— Фин. И не съм момиче.

— Във всеки случай определено не си момче. — Прозвуча бръмчене и вратата се отвори. — В дъното на коридора ще видиш товарен асансьор. Качи се в него. Натисни петицата. Затвори добре вратата зад себе си, ако обичаш.

Фин изпълни нареждането, провери дали вратата е здраво затворена, после тръгна по тесен коридор — тухлен от едната страна, гол цимент от другата. Стигна до грамадния товарен асансьор, влезе вътре и дръпна въжето, което сваляше решетката. Натисна петия бутон на старомодното черно табло и асансьорът със скърцане се отправи нагоре.

Онова, което видя през решетката, докато се изкачваше, бе наистина поразително. Всеки етаж приличаше на библиотека, проектирана от фантаст като Рей Бредбъри: подове от метална решетка с безкрайни редици високи метални шкафове и картотеки, всички претъпкани докрай; ъгловатите пътеки покрай тях подсказваха, че в този лабиринт има и тайни кътчета, невидими от асансьора. Над всичко това мъждукаха слаби електрически крушки с плоски зелени абажури, увиснали откъм мрака. Веднъж-дваж й се стори, че забеляза движение сред привидно безкрайните рафтове, сякаш по тях пробягваше сянката на огромен плъх, но навярно видението бе породено от сумрака и обтегнатите й нерви.

Петият етаж не се различаваше от останалите. Асансьорът спря плавно, Фин дръпна въжето и вдигна решетката. Излезе навън и спусна вратата зад себе си. Без да е докоснала нещо, асансьорът отново пое надолу, оставяйки само дълбока празна шахта. Фин направи една-две крачки напред и погледна пред краката си. Дупките в решетъчния под бяха достатъчно широки, за да вижда чак до партера. Преди време някой бе премахнал изцяло всички вътрешни стени и подове, за да ги замени с тази гигантска клетка от стоманени стени и решетки.

Тя се обърна наляво и погледна лавицата до себе си. Konstructive theoretische und experiraentelle Beitrag zu dera Probleme der Flussigkeitsrakete: W. Von Braun — 1934. 2 2 Конструктивен теоретичен и експериментален принос към проблема на ракетата с течно гориво: В. Фон Браун — 1934 (нем.). — Б.пр. Заглавието беше напечатано на машина и залепено допълнително върху гръбчето на папката. Може би университетска дисертация? Тя посегна да я извади от лавицата, но в този момент я спря глас:

— Не докосвай материала, ако обичаш. Да не тревожим Енкел. Той много държи на материала.