Пол Кристофър - Бележникът на Микеланджело

Мина цяла минута, сетне стържещото движение на линийката се поднови. Фин метна раницата на рамо и вдигна прозореца. Той с лекота се плъзна нагоре, а тя свали малката мрежа против комари и я остави на пода. Подаде глава през широко отворения прозорец, за да види дали има път за бягство; ако не, трябваше да дебне до вратата и да цапардоса противника с раницата си, когато най-сетне успее да влезе.

Под прозореца имаше метална площадка и пожарна стълба, водеща към покрива. Не беше кой знае какво, но все пак си струваше да опита. Тя преметна крак през перваза, приведе глава и се измъкна навън. Площадката трепна под нея и Фин видя как ръждивите болтове, които я крепяха за стената, помръдват в гнездата си. Без да им обръща внимание, тя се обърна към стъпалата и се закатери нагоре колкото можеше по-тихо.

Най-отгоре имаше извита скоба. Тя се хвана за нея и изскочи на покрива. Беше очаквала да намери някаква врата, водеща към стълбище, но не откри нищо — само вълнисто, неравно асфалтово покритие, осеяно тук-там с локви. Виждаше се, че някога е било покрито с пемза, но сега беше почти напълно оголено и лъскаво.

Над покрива стърчаха няколко отдушника от тоалетните и крива вентилационна тръба, но това бе всичко. Бягайки от опасността в стаята, беше попаднала от трън, та на глог. Е, поне по-лошо не може да стане, утеши се тя. Но само след миг се оказа, че греши. Чу звън на метал — някой бе излязъл на площадката. След около трийсет секунди Змийската глава щеше да я догони на покрива.

Отляво под ранното утринно слънце блестяха стъклата на кулата Конфюшъс. Отдясно се тъмнееха кафеникавите води на Ийст Ривър и мозайката от покриви между нея и „Кулидж“. Можеше да вика за помощ, но в този квартал едва ли някой щеше да й обърне внимание. Нямаше на кого да разчита, освен на себе си.

На метър и половина над главата й надвисваха най-долните стоманени греди на Манхатън Бридж. Тя изтича по покрива, изкатери се върху кривата вентилационна тръба и посегна нагоре с две ръце. Сграбчи широката греда, подскочи и се вкопчи с крака от двете страни на желязото. Събра сили, издърпа се по-нагоре, изви гръб, преметна тяло и се озова по корем върху горната страна на гредата. Мислено благодари на учителя Дуоркин по прякор Лудото куче, който водеше часовете по физкултура в гимназията. След жестоките тренировки при него човек можеше да разчита поне на три неща: че ще има стегнат корем, ще се научи да ругае като хамалин и ще може да се катери по мостове.

След като се изкачи върху гредата, тя приклекна и хвърли поглед към пожарната стълба. Зърна горната част на черния шлем. За секунда се запита какво ли е станало с Юджин, после прогони мисълта. Изправи се и побягна по широката плоска греда, като внимаваше да стъпва по средата. Неволно ахна, когато покривът на хотела внезапно изчезна и тя се озова във въздуха на четири етажа височина.

От време на време срещаше вертикална греда и трябваше да спира, за да я заобиколи внимателно. Колкото повече напредваше в пустотата, толкова по-силно биеше сърцето й и толкова по-неуверена се чувстваше. Празното пространство под моста служеше предимно за гробище на стари коли и ако паднеше, щеше да налети на някоя от тях. Тя рискува да се озърне и с ужас видя Змийската глава също да си играе на акробат по гредите, само че той не проявяваше ни най-малък признак на нервност, докато пъргаво заобикаляше вертикалните греди, почти без да забавя крачка.

Преследвачът я догонваше и Фин разбра, че няма надежда да стигне до далечната подпора на моста, където би могла най-сетне да слезе долу. След пет минути той беше само на десетина метра зад нея и продължаваше да скъсява дистанцията. На следващата вертикална греда Фин трябваше отново да забави ход и пак щеше да загуби време; щяха да се озоват на един и същ отрязък от гредата. Чу зад гърба си тихо щракване и с ужас извърна глава. Беше чувала този звук и преди — снощи, точно преди смъртта на Питър.

Зад нея мъжът с невидимо лице, черен шлем и прилепнал спортен костюм вървеше по гредата спокойно и с идеално чувство за равновесие. Стискаше дългия тънък нож между палеца и показалеца на дясната си ръка също както художник портретист държи четката си. Фин чу как изпод шлема му долетя глух кикот и нещо в нея се скъса. Вместо да побегне от дребната, зловеща и черна фигура с прилепнало облекло, тя стори точно обратното. Хвърли се назад по гредата, смъкна с една ръка раницата от рамото си и огнената й коса се развя буйно от вятъра, когато замахна с всичка сила и улучи Змийската глава точно между краката, докато той заобикаляше препятствието.