Пол Кристофър - Бележникът на Микеланджело

Според майка й антропологията и археологията се градяха върху догадки и лично тълкуване, укрепени с логично скеле, за да изглеждат по-научно. Тя се опита да приложи същата система за сегашната ситуация. На пръв поглед сякаш нямаше никаква връзка между смъртта на Питър и убийството на Кроули, но изчезването на скицата до телефона и надбягването с тайнствения колоездач променяха всичко това. Преследването означаваше, че онзи е наблюдавал сградата и е чакал тя да излезе. Навярно е бил готов да чака до сутринта. Тогава би било много по-лесно да я проследи из оживеното движение, без тя изобщо да забележи. Оставаше обаче най-важният въпрос: защо изобщо му трябваше да я следи? Не виждаше друга връзка, освен рисунката на Микеланджело. Някой тъй яростно държеше да прикрие самия факт на нейното съществуване, че бе готов да убива отново и отново, за да запази тайната.

Фин навъси вежди и се прозина. Звучеше разумно, но логиката накуцваше. Защо я преследваха, след като бе разговаряла с полицията? При всяко положение Кроули можеше без усилия да скрие или унищожи рисунката и тайната щеше да бъде запазена, тъй като и компютърът, и всички материали за произхода на графиката твърдяха, че е творба на Сантяго Урбино, второразреден художник от шестнайсети век. Единственото категорично доказателство се криеше в дигиталния чип на нейния фотоапарат. Тя се загледа в полумрака към раницата си, оставена в края на леглото. Възможно ли беше? Дали Змийската глава или неговият работодател знаеше за направените снимки? Невъзможно; докато фотографираше рисунката, архивната зала на галерията беше празна, а тя не бе споменала никому какво е направила, дори и на Питър. Фин отново се прозина. Оставаше й един последен коз, но това щеше да изчака до утре. От съседната стая долетя смях и леглото изскърца — някой от партньорите беше станал. Тя направи гримаса. Е, поне за някого тази нощ беше приятна.

Трябва да беше заспала, защото изведнъж се събуди. Навън цареше тишина, нарушавана само нарядко от бученето на някой камион над главата й. За щастие беше спала дълбоко, без сънища. Погледна часовника си и същевременно осъзна, че не се е събличала. Трябваше й известно време, за да фокусира очи върху циферблата. Беше шест сутринта и през зацапаното прозорче се процеждаше светлина. В съседната стая беше тихо. Не се чуваше нито „Ох, мамо“, нито „О, боже“ или „Ще свърша!“.

Какво я бе събудило тогава? Тя застина неподвижно в леглото и нервите й звъннаха тревожно, докато се съсредоточаваше. В тишината се чуваха нормалните за всяка стара сграда тихи шумове, бучене откъм моста отгоре, далечен вой на полицейска сирена и някакво драскане. Дали в стените нямаше мишки, или още по-лошо — плъхове? Беше слушала за нюйоркските плъхове, дори бе виждала няколко. Грамадни мръсни твари с жълти зъби, понякога толкова дълги, че пробиваха долната устна. Точно като за калпав филм на ужасите в някое автокино.

Не. Не беше холивудски плъх. Очите й се разшириха и тя се втренчи във въздуха някъде в средата между леглото и тавана, също както правеше, когато позираше — съсредоточи се в пустотата и зачака звукът да се повтори. След малко го чу. Не беше драскане, а упорито стържене на метал върху дърво. Тя се надигна тихо и погледна вратата. Ето го — квадратно метално езиче бавно пълзеше нагоре-надолу из процепа на вратата, търсейки резето. Стоманена линийка. Някой се опитваше да влезе и не й се вярваше това да е Юджин. Змийската глава? Най-вероятно. Тя спусна крака на пода, посегна и грабна раницата си. Беше настанала една от онези ситуации, които никога не се срещат в киното: жената всеки момент ще бъде изнасилена или убита от нахлуващия през вратата злодей с бръсначи вместо пръсти, а й се пишка тъй отчаяно, че след секунди ще подмокри гащите.

— Мамка му! — прошепна тя.

Шумно се изкашля, после затропа с крака по пода. Стържещият звук спря, лъскавият край на линийката застина. Тя изтича на пръсти към банята и смъкна джинсите и гащичките си. Клекна над тоалетната чиния, като внимаваше да не докосва седалката, изпишка се и се избърса по-бързо от всеки друг път в живота си.

Обърна се, вдигна гащичките и джинсите си, пусна водата и видя как презервативът и цигарата изчезват във водовъртежа заедно с двете хлебарки, които през изминалата нощ явно бяха напуснали ваната, за да извършат колективно самоубийство. Фин закопча джинсите, измъкна се тихо от банята и грабна раницата. Погледна към вратата. Металната лента още стърчеше от процепа, но не помръдваше. Тя се наведе над леглото и притисна с ръце пружините, за да изскърцат, после звучно въздъхна, сякаш отново си лягаше. Пристъпи до прозореца и зачака, впила поглед във вратата.