Пол Кристофър - Бележникът на Микеланджело

— Да, там. Не се безпокой. Мога да платя, имам кредитна карта.

Отсреща долетя горчив смях. През стъклото на кабината Фин видя как пет-шест черни хлапета гонят по улицата старец на велосипед, който вадеше от раздърпаната пощальонска чанта на рамото си някакви дебели книги, може би стари телефонни указатели, и ги мяташе по преследвачите. Ню Йорк… Трябваше час по-скоро да си намери подслон.

— Тук не приемаме плащане с кредитни карти, Фийн, само брой.

— Само в брой — поправи го тя.

— Точно така.

— Но аз нямам налични.

— Аз имам — каза Юджин. — Ти ми връщаш по-късно, да?

— Да — отговори тя, макар че не беше сигурна дали иска да задлъжнее към един осемнайсетгодишен руснак с пъпчива физиономия и нечисти помисли спрямо тялото й.

— Идвай веднага! — подкани я Юджин. — Не добре за хубаво момиче като теб да ходи по улици толкова късно. — Той пак се разсмя. — И за грозно момиче не добре.

— Тръгвам. Ако не пристигна до двайсет минути, обади се на ченгетата.

По линията долетя презрително сумтене.

— Юджин Зубинов не викал ченге през целия си живот. Няма да стори и сега, дори заради хубаво момиче като теб. Размърдай задник и идвай веднага тук, та Юджин вече да не тревожи, разбрано?

Фин се усмихна.

— Разбрано.

Тя остави слушалката, яхна отново велосипеда и за момент обмисли маршрута си. Първо авеню беше еднопосочно и водеше в обратно направление, а за нищо на света не би карала по тротоара посред нощ. Можеше да отскочи до Второ и да слезе към Финансовия квартал, но сега там беше пълно мъртвило — ако й се случеше нещо, нямаше да може да потърси помощ. Тя обърна велосипеда и с всичка сила завъртя педалите обратно към авеню „А“. Мина покрай жилището си, после рязко зави надясно и омекналите гуми изсъскаха по асфалта. Изправи се на педалите, за да увеличи скоростта още повече. Зави по Хюстън стрийт и навлезе в оживено движение въпреки късния час. Караше колкото се може по-плътно до бордюра, озърташе се за спрели коли, които можеха внезапно да отворят врати, и същевременно държеше под око опасната жълта върволица от прелитащи вляво таксита.

Когато стигна до Елдридж и зави наляво, усети, че някой я следи. Всеки път, когато заобикаляше паркиран автомобил, зърваше друг велосипед на стотина метра зад себе си. Под светлината на уличните лампи той изглеждаше лъскав и скъп — златисто-черна молибденова рамка, извити ръкохватки и тесни състезателни гуми. Екипировката на колоездача също привличаше вниманието: плътно прилепнала черна състезателна риза, тъмен еластичен клин, черни спортни обувки и черен шлем от кевлар, издължен отзад над гърба и снабден отпред със скосено огледално забрало. По форма зловещо напомняше глава на змия или динозавър. Такава екипировка имаха спешните куриери, които разнасяха през деня пратки и послания из целия град и караха като луди, без да им пука за останалите на пътя — от автобусите и колите за смет до другите куриери и дори пешеходците.

Завой след завой преследвачът неизменно беше по петите й, без да скъсява или увеличава дистанцията. Каквото и да правеше, не успяваше да се откъсне от него и когато наближи Гранд стрийт, започна да я обзема страх. Отначало си мислеше, че става дума за обикновено съвпадение — двама души се движат в една и съща посока — но кой куриер би работил в два през нощта? Можеше да е полицай, но тя знаеше, че те карат планински велосипеди и лесно се разпознават по ярко оцветените найлонови жилетки. Спомни си ужасяващите предсмъртни хрипове на Питър и завъртя педалите още по-бързо. Потта се стичаше по ребрата и между гърдите й. Трябваше да има някакъв начин да се откъсне.

Най-добре щеше да е самата тя да смени предвидения маршрут. Без колебание свърна надясно и изведнъж се озова в опасен лабиринт от камиони за доставки около големия жилищен квартал Конфюшъс Скуеър, известен на минаващите оттам с прозвището Конфюжън, тоест Бъркотията. Светкавично заобиколи някакъв мъж, който мъкнеше две изкормени прасета, вмъкна се в тясна уличка, претъпкана с кашони прогнили зеленчуци, после зави отново в още по-тясна уличка, почти задръстена от камари щайги, които се разхвърчаха зад нея. Чу крясъци на китайски, нечия ръка се опита да я сграбчи за тениската, сетне на сантиметър от лицето й прелетя бутилка и шумно се разби в отсрещната стена.

Хълцайки от напрежение, Фин едва не загуби равновесие по хлъзгавия паваж, докато завиваше към Пел стрийт и оживлението на нощната търговия в Чайнатаун. Мина на зигзаг между няколко коли, изскочи на тротоара, профуча покрай щанд със странни плодове и зеленчуци пред някакво миниатюрно магазинче и свърна толкова близо пред един старец с черна шапка и домашни чехли, че отнесе с рамо от провисналите му устни ръчно свитата цигара, която отхвръкна, оставяйки диря от искри.