Ейдриън д'Аже - Свитъкът Омега

Докато сенките се сгъстяваха, мислите на Алегра се насочваха към нейното семейство. Представи си баща си, майка си и тримата си батковци — Антонио, Салваторе и Енрико, нарамили мотики, на връщане от поредния съсипващ ден на нивата. Както подобаваше положението му на глава на семейството, баща й Мартино Басети яздеше фамилното магаре, рисковано балансирайки с наръч съчки за вечерния огън на шията на животното. Двете й по-малки братчета Умберто и Джузепе вече се бяха прибрали от училище и баба й сигурно гълчеше петгодишния Джузепе, най-малкото от шестте деца, което винаги правеше бели. Алегра мислено се помоли за семейството си и благодари на Господ за всеки от тях, както и за това, че тази вечер щяха да й позволят да ги види. Последния ден на всеки втори месец, освен когато се падаше неделя или празник, монахините, които имаха роднини в селото, можеха да прекосят паянтовото мостче и да се приберат вкъщи на вечеря. Обикновено Алегра очакваше тези дни с по-голямо нетърпение, отколкото признаваше, но днес се безпокоеше. Един час по-рано беше получила вест, че майката игуменка иска да я види в кабинета си в девет часа на другата сутрин. Питаше се какъв грях е сторила, че е привлякла вниманието на майка Алберта.

Когато стана време да се отправи към Трикарико, Алегра се бе поуспокоила. Тя се спусна по утъпканата глина на пътеката и по изсечените във варовиковите скали стъпала. Ранните снегове се бяха стопили и студеният и бистър планински поток ромолеше под моста, докато момичето прескачаше дупките на прогнилия дъсчен мост. Склонът към селото беше стръмен, а накрая постепенно се вливаше в калдъръмена уличка, по която отекваха всевъзможни звуци, кънтящи сред мръсните стени на къщите. Десетина радиоапарата бяха настроени, макар и не особено успешно, на единствената станция, която стигаше до тези краища, и пращенето на старите високоговорители се смесваше с кудкудякането на кокошки, гонени от облечени в черно баби. Там понятието „дисонанс“ получаваше съвсем нов смисъл, докато стопаните водеха магаретата и свинете си към малките бали сено и коритата с помия зад къщите си. В една къща малко по-нататък бе избухнал скандал и обидите от страна на съпругата към мъжа й заради страстта му към много по-млада жена се издигаха над виковете на децата, звуците на животните, и тракането на тенджери и тигани. Южна Италия привечер. Алегра не обръщаше внимание на хаоса. Звуците бяха същите като онези, с които беше израснала в родния дом на поколения Басети. Тя се запъти към V-образното бетонно стълбище над отвора на обора, застана на входа и надникна през открехнатата врата.

— Buonasera! — извика момичето.

Джузепе първи я забеляза. Пълничките му крачета го изтласкаха и той се хвърли към сестра си, вкопчвайки се в одеждите й.

— Mamma! Papà! E Allegra!!!

— Bambino! — Алегра завъртя Джузепе във въздуха.

Тъмнокафявите му очи заблестяха от радост. После послушницата прегърна майка си, баба си и братята си. Татко й още се бръснеше, но когато се приготви за излизане до горната пиаца, също я приветства с прегръдка.

На голямата груба дъсчена маса вече бяха сложени la cena — една голяма паница, forchette 27 27 Вилици (ит.). — Б.пр. и дебела pane di tavola, семейната дъска за хляб. Вечерята бе съвсем проста.

— Идваш тъкмо навреме, Алегра — каза майка й, вадейки дебела юфка от огромната стара тенджера, в сравнение с която печката с две плочи изглеждаше миниатюрна.

Тя пренесе голямата очукана керамична купа, която използваха толкова отдавна, че момичето не помнеше да са имали друга, и я остави в средата на масата. Бащата наряза самуна, който бабата беше изпекла, и Джузепе се пресегна да си вземе филия.

— Джузепе! Първо Алегра ще прочете молитва и после ще сипя на татко ти — скара му се майка му.

Детето дръпна ръчичката си и срамежливо се ухили на сестра си. Кафявите му очички дяволито искряха.

— Благослови ни, Господи, благослови и тези Свои щедри дарове, които получихме чрез Христа Бога Господ наш. Амин.

— Амин — измърмориха всички от семейството и зачакаха бащата да полее юфката с горещ зехтин и чесън и майката да настърже сиренето.

Бащата нави щедра порция юфка на вилицата си и след него останалите едновременно атакуваха голямата купа.

— Е, как е в манастира?

— Добре, татко — отвърна Алегра, мислено искайки прошка, в случай че не е така. — Ами тук?

Той сви рамене. Беше висок, слаб мъж, ала годините го бяха прегърбили.

— Non troppo bene. 28 28 Не много добре (ит.). — Б.пр. Имаме нужда от дъжд за картофите — простичко отговори баща й.