Духът се усмихна.
Джовани се изправи на крака, прекръсти се и се запъти обратно към кабинета си на третия етаж в Апостолическия дворец, където завари Виторио. Двамата бяха работили добре заедно и въпреки съпротивата на кардинал Петрони веднага след избора му, Джовани повиши Виторио в монсиньор и го помоли да остане в Рим като негов личен секретар.
— Израелската делегация отговори ли на поканата за обяд? — попита новият папа.
Съдбоносните събития от последните няколко дни бяха погълнали почти цялото му внимание и беше успял да се срещне насаме с Алегра, Давид, Патрик и Том Шуайкър само за няколко минути. Освен радостта от срещата, тези няколко минути бяха имали жизненоважно значение. Съдържанието на свитъка Омега не преставаше да вълнува мислите му.
— Израелската делегация е потвърдена за дванайсет и трийсет, Ваше Светейшество, и папският лекар професор Мартинес ще дойде да ви прегледа в единайсет и трийсет.
Джовани избели очи и се ухили.
— Медицинските прегледи вървят с територията, предполагам. Ако съм в по-добра форма, току-виж съм станал опасен, но можеш да попиташ професор Мартинес дали ще се присъедини към нас за обяд. Искам да дойдеш и ти. Свитъкът Омега съвсем скоро ще стане публично достояние.
— Благодаря, Ваше Светейшество.
За управлението на Джовани щеше да стане присъщо да кани най-близките си хора, сякаш са му роднини.
— Кога искате да приемете кардинал Петрони?
— Хайде първо да отметнем това, Виторио — отвърна папата и погледът му помръкна. — Прочете ли записките ми за Ватиканската банка?
— Не бях сигурен, че трябва, Ваше Светейшество. В сейфа са.
Джовани се усмихна при спомена за Албино Лучани — човек, който го беше научил на толкова много.
— Никой от нас не е свикнал с ватиканската политика, Виторио, обаче ще трябва да прилагаме същите принципи като във Венеция. Важно е да си запознат с всичко тук, затова, когато имаш време, прегледай бележките ми. — Съветът му почти дословно повтаряше онзи, който беше получил от папа Йоан Павел I. — Преди да повикаш кардинал Петрони, моля те, кажи на началника на швейцарската гвардия да дойде при мен.
— Разбира се, Ваше Светейшество, и когато имате свободна минутка, кардиналите от Курията са ви приготвили реч, очертаваща насоките на вашето управление. На бюрото ви е.
Джовани мрачно се усмихна.
— Предполагам, че ще трябва да свикна с това.
— Може би ще пожелаете да го промените — отвърна Виторио. Тъй като я беше чел, той знаеше, че Джовани ще го стори.
Новият папа седна на бюрото си и прочете обръщението, подготвено му от кардиналите. „Важно е да продължите делото на Йоан Павел II… Светата църква трябва да се противопостави на секуларизма и либерализма в съвременното общество… Да се придържате към единствения верен път… Факел в мрака на съвременната епоха…“
Виторио имаше право. Миш-маш от куриални клишета, предназначен да запази статуквото. Джовани изведнъж изпита самотата на водачеството. Поне Патрик щеше да поостане няколко дни. Той беше истински резонатор, човек, здраво свързан с хората и действителността. Внезапно му хрумна нещо и той се усмихна. Сигурно имаше и някои малки плюсове, които вървяха с това да те изберат за понтифик. Способностите на хората като Патрик О’Хара бяха безценни. Колегията на кардиналите можеше да използва онези, които щяха да запазят тясна връзка с вярващите, и сега той притежаваше властта да направи нещо по въпроса.
Джовани стана, отиде до прозореца и зарея поглед към площада. Все още имаше много хора, но ако кардиналите от Курията се наложеха, той щеше да стане затворник, завинаги заключен в своите покои, и те щяха да контролират всеки негов ход. Е, предстоеше да чуят една неприятна вест. Щом Йоан XXIII беше обикалял сред народа си без предизвестие, Йоан XXIV също щеше да го прави. Мислите му бяха прекъснати от Виторио, който почука на вратата.
— Кардинал Петрони е тук, Ваше Светейшество.
— Покани го да влезе, Виторио — тихо отвърна Джовани.
— Certamente, Ваше Светейшество. — Секретарят не си спомняше да го е виждал толкова загрижен.
— Нашите най-искрени поздравления, Ваше Светейшество. Всички сме щастливи. — Петрони се поклони съвсем леко.
— Ще започна веднага по същество, кардинал Петрони. Седнете, моля. — Папата посочи едно от креслата край ниската масичка в единия край на кабинета. Гласът му беше леден, но овладян.
Петрони седна, едва скривайки гнева си, че му нарежда човек, който до предишния ден е бил негов подчинен.
Читать дальше