Ако знаеше за какво разговарят Медичи и Туку, неговата самоувереност щеше да се замени с отчаяние и усещане, че властта бавно се изплъзва от изящните му пръсти.
— Поласкан съм от подкрепата, която получих, Даниъл — каза Родригес Медичи, — но ще трябва да разменя някоя и друга дума с един-двама от моите поддръжници, за да видя дали можем да застанем зад общ кандидат. Едно ми е ясно — ще бъде пълна катастрофа, ако изберем Петрони. Миналата седмица той безсрамно агитираше за себе си и като папа ще върне Църквата със сто години назад. Може би смяташ, че сега е много трудно да накараш Курията да промени мнението си за презервативите. При Петрони ще те отлъчат дори само за това, че си могъл да си го помислиш.
Даниъл Туку мрачно се усмихна.
— Да, мисля си също, че вероятността за трети Ватикански събор ще бъде сведена до нула. Ами това разследване на Джовани?
— Личи си пръстът на Петрони, Даниъл, наясно си с това, нали?
— Да, но дали другите са наясно?
Когато се върнаха в капелата, шамбеланът прочете резултатите от второто гласуване.
— Кардинал Лоренцо Петрони, четирийсет и осем гласа.
Държавният секретар скри ледената си ярост. Някакви си шест гласа повече на втория вот. Изборът му се отлагаше. Нещо не се връзваше.
— Кардинал Джовани Донели, четирийсет и два гласа.
Джовани поклати глава. Кардиналите около него го чуха да прошепва:
— Моля Те, Господи, недей. Моля Те, недей.
Кардинал Салваторе Бруно, който седеше точно насреща му, само се усмихна и окуражително му кимна с глава. Докато кардинал Петрони черпеше с шампанско и хайвер, старият наставник на Джовани също не беше седял със скръстени ръце преди конклава, тихо подкрепяйки кандидатурата на венецианския патриарх сред кардиналите, които високо уважаваха блестящия си млад колега. Гласовете за кардиналите Туку и Медичи бяха намалели главно по тяхно собствено настояване и двамата заговорнически се спогледаха. Питаха се дали това е целувката на смъртта за Петрони, или той ще задържи позицията си още двайсет и осем балотажа, за да спечели с обикновено мнозинство. Самият държавен секретар мислеше за същото.
От комина на Сикстинската капела повторно се вдигна черен дим, докато на римското международно летище „Леонардо да Винчи“ кацаше полет 401 от Тел Авив.
— Май че съм си сбъркал професията — прошепна епископ О’Хара на Алегра, докато следваха Давид и агентите от Шин Бет през един служебен изход и италианският митничар ги пускаше да минат.
— Buongiorno, signor, signora. Benvenuti a Roma.
— Има си и добрите страни — съгласи се тя.
Очакваха ги две коли и макар Давид да заяви, че е на частна визита и помоли да не й дават гласност, потеглиха с неизбежния карабинерски ескорт.
— Поне не се виждат репортери — каза на Алегра той, докато пътуваха в първата кола. Патрик се возеше във втората.
— Дай им време — ехидно отвърна младата жена.
— Не си справедлива. От години не са имали фотогеничен обект като теб в публичния живот. Голда Меир може и да беше страхотен държавник, обаче не беше голяма хубавица.
— Давид! — прошепна Алегра и наклони глава към шофьора и агента от Шин Бет на предната седалка. Нямаше защо да се безпокои, агентите от Службата за лична охрана се бяха захилили по-широко от Давид. — Мислиш ли, че медиите в Йерусалим ще надушат, че те няма?
— Най-опасният разследващ журналист в Йерусалим ще дойде с нас във Ватикана. На останалите ще казват, че съм по спешна семейна работа.
— Предполагам, че поне това е вярно. Джовани определено е член на семейството. Кога ще повдигнем другия въпрос? — попита тя и посочи с глава дипломатическото куфарче, което Давид не изпускаше от ръце, откакто бяха излетели от израелската столица. Вътре се намираше безценният свитък Омега.
— След конклава, ако бързо вземат решение. Иначе ще трябва да останеш сама тук.
— Да се надяваме, че ще побързат. — Тя сложи ръка на коляното му и се наведе да го целуне. — Много ти благодаря за това.
— Няма да е безплатно — моментално отвърна Давид.
— Ужасен си!
След половин час швейцарските гвардейци на Портата на св. Ана застанаха мирно.
Отец Томас ги въведе в разкошната чакалня на държавния секретар.
— Шамбеланът ви праща своите извинения, но ще се забави няколко минути. Да ви донеса ли кафе или чай?
— Той може и да се съгласи да ни приеме, но несъмнено е бесен при мисълта, че прекъсваме конклава — предупреди ги Патрик, когато отец Томас се оттегли. — Просто ще трябва да свирим по слух.
Читать дальше