Ейдриън д'Аже - Свитъкът Омега

Малко по-късно страховете на Патрик О’Хара се оправдаха.

— И дума да не става, епископ О’Хара! — Очите и лицето на кардинал Монети изведнъж придобиха цвета на алената шапчица, която отчасти скриваше плешивото му теме. — Даже тези обвинения срещу кардинал Петрони да са верни, в което много се съмнявам, Светият Дух определя изборите и аз категорично няма да стана агент-провокатор — нито ваш, нито на когото и да е друг. — Шамбеланът се обърна към Давид. На Алегра й заприлича на освирепял териер. — Съжалявам, че не мога да ви помогна много, доктор Кауфман. Трябва да призная, че съм малко смутен от това, че евентуалният бъдещ премиер на Израел си позволява да се забърка в толкова евтини инсинуации. Ако се разчуе, това ще ви струва победата в изборите — предупреди той.

— Моето решение да дойда тук днес е продиктувано от едно-единствено нещо — спокойно заяви Давид. — Истината. Честно казано, Ваше Високопреосвещенство, Католическата църква прекалено отдавна потулва такива неща. Аз уважавам вашето решение. Моля и вие да уважавате моето.

— Отец Томас ще ви изпрати — студено отвърна кардинал Монети. — Извинете ме, трябва да участвам в конклава.

— Откъде са го изкопали? — попита Том, когато за ужас на охраната си тримата решиха да се присъединят към множеството, което се трупаше на площад „Св. Петър“ с надеждата да види бял дим от комина на Сикстинската капела.

Джовани излезе от Сикстинската капела и се оттегли в стаята си за молитви в почивката между вотовете. Отначало беше малко смутен, но когато срещу неговото име бяха прочели поразителните четирийсет и два гласа, първо се бе обезпокоил, а после и разтревожил. Той застана на колене, мислите му препускаха. Ами ако го изберяха? Невъобразимо. Утеши се с мисълта, че се е изравнил с Петрони и че на следващия балотаж ще пробие един от неговите приятели Родригес Медичи и Даниъл Туку. Всеки един от двамата, знаеше го, щеше да стане изключителен папа.

Кардинал Туку тихо си приказваше с неколцина кардинали от африканския блок.

— Добре го познавам, приятелю, той има блестящ ум и добро сърце. Що се отнася до другия въпрос, трябва ли да обръщаме внимание на съобщения в медиите, насрочени за разпространение в деня преди конклава?

В другия край на стаята Родригес Медичи също тихо разговаряше с неколцина от своите азиатски колеги. Кардинали от италианския блок внимателно слушаха Салваторе Бруно.

Малко по-късно навалицата на площад „Св. Петър“ изригна в овации, когато от комина на Сикстинската капела се вдигнаха облаци бял дим.

— Боже мой, Давид — въздъхна Алегра и го хвана за ръка. — Взели са решение! Моля те, Господи, нека не е Петрони! — От много отдавна не беше изричала молитва към Бог.

В Сикстинската капела шамбеланът бе обявил резултатите от третия балотаж.

— Кардинал Родригес Медичи, един глас.

Джовани държеше на своя кандидат докрай.

— Кардинал Лоренцо Петрони, дванайсет гласа. Кардинал Джовани Донели, сто и два гласа.

Джовани окончателно се обърка. Кардинал Салваторе Бруно го гледаше с грейнала усмивка от отсрещния край на капелата. Когато главата на Колегията на кардиналите се приближи по централната пътека, той си спомни думите на стария си наставник: „Ако ти предложат ключовете на свети Петър, приеми ги“.

— Приемаш ли своя каноничен избор за първосвещеник?

Джовани чу гласа му сякаш от много далече и отговорът заседна в гърлото му.

— Приемам го.

— И с какво име искаш да бъдеш известен?

— Йоан Двайсет и четвърти — без колебание отговори Джовани.

Церемониалмайсторът весело хвърли цели шест свещи заедно с бюлетините в огъня и на il capo di fuoco vigiliare 56 56 Началник на пожарната команда (ит.). — Б.пр. можеше да се прости, задето си помисли, че безценната фреска на Микеланджело е в опасност, когато над Пиаца Сан Пиетро блъвна огромен облак бял дим. Кардиналът дякон излезе на главния балкон на „Св. Петър“, произнесе думите „Habemus papam“ и пълният с хора площад отново изригна.

— Имаме папа! Папа Йоан Двайсет и четвърти! — При споменаването на наследник на многообичния Йоан XXIII ревът на тълпата достигна кресчендо.

Когато видя Джовани да излиза на балкона на базиликата, Алегра се просълзи. Неговият секретар Виторио също избърса една сълза от окото си. Любимата му Църква, знаеше той, се намираше в добри ръце. Топлотата на усмивката на Джовани сякаш прегърна площада.

Рим

На другия ден папа Йоан XXIV коленичи в личния си параклис, за да се помоли за напътствие и подкрепа. Поверената му задача беше огромна и той се чувстваше съвсем сам.