Ейдриън д'Аже: Свитъкът Омега

— Ще се наложи да ги привлечем по-внимателно — многозначително погледна Джовани към Том, — като се съсредоточим върху смисъла на всичко това. Новият Йерусалим — Христос и Мария Магдалина — символизира равновесието на мъжкото и женското начало в християнството. Когато се замислим, това се отразява и в други религии като ин и ян в таоизма и Шекина, женския аспект на бог в юдаизма.

Том и Винченцо изглеждаха малко смутени, затова Алегра поде обясненията на Джовани.

— Това означава, че женското начало е изключително важна част от духовността и религията и има равностоен принос за свещения съюз, който е истинското рождено право на човечеството. Равновесието между мъжкия и женския принцип в религиозното учение поражда хармония, възстановява естествения баланс на Земята и удовлетворява божествения копнеж у всички нас към пълен съюз, за да станем едно цяло.

— Подозирам, че женското равновесие се появява точно в този исторически момент, когато светът е на ръба на пропаст, оттук и връзката с предупреждението — замислено рече Джовани. — В едната крайност ни предстои гибел поради сблъсък на религиозни тълкувания с мъжка насоченост, но другите крайности на планетата също ще ни погубят. Злините на съвременния свят достигат катастрофални равнища, тъй като фокусът се изкривява към едната страна на уравнението, мъжкото начало. Неравновесието се проявява в екологични катаклизми, гонения на малцинства, драстично нарастване на бедността и глобални вълнения. Казано просто, ранните отци на Църквата са се чувствали застрашени от женското начало и като приемаме техните догми, ние нанасяме неизмерими щети. Изключването на женската част от уравнението в продължение на толкова много време е задействало човешката и екологичната катастрофа.

— Потискането на женското начало и непризнаването на съюза между мъжа и жената, между Христос и Мария Магдалина, също отразява изключването на сексуалността от религиозния живот — добави Алегра. За миг тя си спомни връщането от Маратея с Джовани. — Това изключване е изопачаване, отрицание и дълбоко нараняване на нашата истинска природа.

— Последиците се проявяват в трагичното неравновесие на сексуалните скандали със свещеници, които разкъсват на парчета тялото на Църквата — съгласи се Давид.

Том неловко се размърда на мястото си. Патрик привлече вниманието на израелеца и поклати глава. Давид промени тактиката.

— Разкриването на това неравновесие ще върне търпимостта на човечеството.

Алегра кимна в знак на съгласие.

— Опасността да приемаш догмите, на които те учат, без да разсъждаваш, като доктрината за сътворението, е свързана с второто послание в свитъка Омега, посланието за ДНК, истинския произход на живота.

Както много пъти през годините, ала сега за последен път, Лоренцо Петрони отправи поглед над Пиаца Сан Пиетро и Тибър към апартамента си. Ключовете на св. Петър трябваше да бъдат негови. Беше отдал душата си на Църквата, криейки хора като Дерек Лоунърган и бранейки доктрината. Какъв могъщ тандем щеше да образува заедно с П3, ако седеше на трона на Петър! Вторият ватикански събор щеше да бъде отхвърлен и свещеничеството щеше да си върне могъществото. Ватиканската банка щеше да се превърне във финансов бастион, с който щяха да се съобразяват. Ако Феличи бе поне малко по-кадърен, сега истинският свитък Омега щеше да е на сигурно място в Тайния архив, а не свитъкът на Исая.

— Как можа да не ги различиш? — кипна той и бледите му устни се разтеглиха в ръмжене. В ъгълчетата на устата му се стичаше слюнка. — Копелета! — гневно изригна бившият държавен секретар.

Мъглата на отчаянието го обгръщаше. Лоренцо Петрони отключи горното чекмедже на работното си писалище и извади малката черна берета „Чийта“ от кожената кутия до черния му кожен бележник.

— Някой ден ще осъзнаят, че е имало само един верен път към Омегата — горчиво промълви той.

— Втората част от свитъка Омега се отнася за произхода на ДНК — продължи Алегра.

— Ако си спомням вярно, ДНК не беше известна до средата на миналия век — озадачено отвърна Том.

— До малко по-рано, поне на нашата планета — поясни Алегра. — Всъщност тя е открита през хиляда осемстотин шейсет и девета, десет години след публикуването на „Произход на видовете“. Швейцарският биолог Фридрих Мишер я открил в клетки гной върху изхвърлени бинтове, макар че, честно казано, той не разбрал значението й. Това станало по-късно — или по-рано, в зависимост на коя планета във вселената живеете.