Ейдриън д'Аже: Свитъкът Омега

Джовани широко се усмихна.

— Галилео Галилей, хиляда шестстотин трийсет и трета. Със съжаление трябва да кажа, че на Църквата й трябваха повече от триста и петдесет години, за да се извини на Галилей. На двайсет и осми декември хиляда деветстотин деветдесет и първа ние най-после издадохме комюнике, в което признахме, че той е бил прав, въпреки че и двамата имате основание — дипломатично прибави папата. — Много хора ще затворят ума си за това и най-вече в Църквата. Когато затваряме ума си, ние затваряме много пътища за учене.

— Ще разберете, че това е особено опасно, когато ви разкрия защо есеите са записали своето предупреждение за нашата цивилизация — мрачно прибави Давид, ала не успя да продължи. Единственият изстрел, който отекна от етажа под тях, ги оглуши.

На професор Мартинес му отне по-малко от минута, за да стигне до кабинета на държавния секретар, където го посрещна зашеметения отец Томас.

— Негово Високопреосвещенство… току-що извърши… — Свещеникът се втурна към съседната врата.

Макар и опитен психиатър, професор Мартинес се вцепени от разкрилата се пред него гледка. Мозъкът на Лоренцо Петрони или онова, което беше останало от него, се стичаше по стената срещу прозореца, гледащ към Пиаца Сан Пиетро. Аутопсията щеше да установи само един куршум, преминал през небцето. Трупът на кардинала лежеше до бюрото върху моравосиния килим. Черната берета „Чийта“ трийсет и осми калибър се търкаляше наблизо. Тилът му липсваше. Винченцо Мартинес чу, че отец Томас повръща в тоалетната на държавния секретар.

Папският лекар затвори двукрилата врата на кабинета и зачака отец Томас. Навън се събираха няколко монахини и един-двама свещеници.

— Смятате ли, че ще можете да останете? — попита Мартинес отеца, когато той излезе от тоалетната. — Засега не бива никой да влиза тук.

Отец Томас само кимна в отговор.

Хиндукуш

Вятърът беше лек, ала на тази голяма височина привечерното слънце не грееше, само лъчите му се отразяваха в гранитните склонове и снега по северозападната граница и връх Тиричмир. В пещерния комплекс доктор Хюсеин Третяков бе предал поредната смъртоносна куфарна бомба на Абдул Башир, който се взираше в пътна карта на Сидни.

— Настъпи малка промяна в плана ни — тихо каза Башир. — Реших да ударя неверника по начин, по който той най-малко очаква. Първо ще атакуваме Сидни, после Манчестър и Чикаго. В паниката, докато тия удари привличат вниманието му, ще атакуваме Ню Йорк и Лондон. Сидни е особено уязвим. Ще докараме бомбата по въздух и имаме богат избор на летища наоколо, които не се проверяват. Планът за полета ще бъде стандартен — към недалечното летище „Банкстоун“. Нашият самолет ще наруши плана чак в последните минути, преди да заходи за кацане.

— Авиодиспечерите ще забележат ли това отклонение? — попита Третяков.

— Разбира се, но тогава вече ще бъде късно. Само след няколко минути нашият самолет ще се намира над деловия център на града. За разлика от американците, австралийските неверници нямат патрулни изтребители над градовете си и няма да са в състояние да ни спрат — обясни Башир и запита: — Какви ще са последиците от въздушна експлозия над града?

— Подобни на тези в Ню Йорк и Лондон, макар че въздушният взрив ще причини по-големи щети на сградите и инфраструктурата — отвърна Хюсеин. — Изчислил съм, че ако бомбата избухне над града, експлозията ще убие около двеста хиляди души, още стотици хиляди ще загинат от изгаряния и радиация. Мостът на пристанището в Сидни ще се огъне и стопи, сградите и хората около епицентъра ще се изпарят във въздуха.

— Жалко за загубата на човешки живот, но това ще прати предупреждение на останалия свят, че ние няма да стоим със скръстени ръце, докато арогантно изколват нашите жени и деца в Ирак, Палестина, Кашмир и безброй други страни, където неверникът е задействал своите военни машини — твърдо заяви Башир.

Хюсеин кимна с глава. Сърцето му още се късаше при спомена за жена му и дъщерите му.

— Атаката срещу Хирошима и Нагасаки е сложила край на Втората световна война — добави Башир. — Време е и ние да сторим същото. Ако даде Аллах, Мохамед, мир Нему, и ислямът ще възтържествуват.

Рим

На връщане към папските покои професор Мартинес размишляваше за своята предишна диагноза и подозренията си. Когато стигна до трапезарията, лекарят тихо изрази страховете си.

— Понякога е трудно да се определи дали някой попада в категорията „психопат“, Ваше Светейшество, освен ако пациентът се съгласи да се подложи на психологически преглед и поведението му се наблюдава от медицински специалисти. Симптомите се изразяват в неспособност за общуване с другите, обаятелно и очарователно поведение и липса на угризения или чувство за отговорност. Хората, които не са способни да обичат, често го заместват с отчаян стремеж към власт. Подозирах го от много години и не направих нищо по въпроса — тъжно завърши професор Мартинес.