А. Хартли - Маската на Атрей

Адска скара — помисли тя. — Не е необходимо пламъците да влязат, за да ме изпекат.

Тоня щеше да открие парфюма чак на сутринта, но въпреки това полицията нямаше да знае къде да търси.

Мисли!

Не можеше да измисли нищо. Нямаше начин да се измъкне, нито да подаде знак за тревога. Пожарникарите щяха да дойдат едва когато някой съсед забележеше огъня, но дотогава щеше да бъде късно.

Камъните най-близо до вратата бяха най-горещи и Дебора инстинктивно се отдръпна от тях. В това нямаше логика. Огънят гореше в къщата и подземието, но задната част на гробницата беше изградена от пръст и камъни. Разбира се, в тази грамадна пещ това нямаше значение. Просто щеше да й отнеме повече време да умре там…

И в следващия миг й хрумна нещо.

Точно копие на оригинала — беше казал Калвин.

Добре. Какво знаем за оригинала и как би могло да ни помогне?

Нищо. Каменна гробница с дървени врати, които ще горят по-дълго, отколкото ти ще се изпечеш.

Не. Има нещо друго.

Дебора побягна към вратата и се долепи до топлите камъни вляво.

Не може да бъде. Тук е по-хладно.

Тя започна да търси къде да вкопчи пръстите си в камъка.

Първите три метра са отвесни. Трябва само да се издигнеш малко нагоре.

Дебора намери вдлъбнатина и стъпи. Първо единият и после другият й крак се отделиха от земята и се помъчиха да се закрепят на ръба на каменния блок. Пръстите я заболяха, но не намериха опора.

Дебора се закашля и се пусна на пода.

Придвижи се до другата страна на вратата, като внимаваше да не се спъне в свития на кълбо труп до стената.

Протегна отново ръце, опипа с пръсти и се изтегли нагоре. Този път краката й намериха издатина и тя успя да се изкатери около шестдесет сантиметра, достатъчно високо, за да стигне до трегера над вратата. Вкопчи се в ръба и тялото й се залюля встрани. Тя извика и за секунда увисна на една ръка, а после се хвана с другата. Знаеше, че ако не може да се издърпа нагоре, отново ще падне.

Но успя да се задържи, усети, че острият ръб се впива в дланта й, и се изтегли. Трегерът беше широк един метър, достатъчно, за да приклекне до голямата триъгълна плоча. Дебора сложи ръка върху нея и почувства горещината, но не се осмеляваше да се надява.

— Ти каза, че е точно копие, копеле — измърмори тя. — Е, да видим дали е така.

Изправи се бавно, долепена до каменните блокове на огромния дялан триъгълник. Ъгълът на купола я принуждаваше да се наведе назад, към тъмното пространство, а после протегна крак и се приготви да ритне горещата плоча, на която бяха изобразени имперските лъвове.

— Копие — изсъска тя. — Една трета от автентичния размер.

Това означава, че каменната плоча трябва да е дебела не повече от два-три сантиметра, тъй като оригиналните са били направени така, че да спестят прекомерната тежест върху трегера.

Е, да видим.

Дебора ритна силно, усети леко раздвижване, чу, че нещо се разтроши, и се усмихна победоносно.

Още два ритника и от плочата се откъртиха камъни. Трети, и тя видя светлина — червена и примигваща.

Приклекна отново на трегера и започна да удря и да блъска с длани. Появи се още една пукнатина — същинска лава, изригваща от вулканичен кратер през нощта, и после се откърти парче, голямо колкото главата й. Въодушевена, тя допря раменете си и натисна. Нагорещеният камък леко поддаде, издавайки стържещ звук. Направи го отново и отново, докато триъгълникът се разцепи и горните две трети на триъгълника се отвориха.

Дебора блъсна с всичка сила и чу как камъните паднаха долу и се разбиха. Дупката вече беше достатъчно широка, за да се промъкне, макар че бушуващият огън от другата страна я накара да се поколебае. Изглежда, горяха всичките греди в основата на къщата. Накрая щяха да рухнат и дали щяха да я повлекат със себе си в гробницата, или не, беше спорен въпрос. Ако не опиташе сега, никога нямаше да се измъкне оттам. Тя погледна за последен път погребалната камера, осветена от танцуващите пламъци, и изпълзя на външния трегер.

Горещината беше непоносима. Тя приклекна, обърна се с лице към стената, спусна се надолу, падна и се претърколи на земята, за да омекоти удара върху коленете и глезените си.

Каменните стъпала бяха единственото нещо, което не гореше. Животът й беше запазен единствено благодарение на факта, че се намираше под най-буйния огън и най-гъстия пушек, а не над тях, но трябваше да се качи нагоре, за да излезе оттам. Наведе глава и побягна. Горещината се увеличи неимоверно. Горе имаше малък лост. Дебора го натисна и капакът на тавана се спусна. Разнесе се съскане, когато огънят изсмука въздуха отдолу.