А. Хартли - Маската на Атрей

Дебора провря глава през отвора и усети как кичури от косите й припламват и се свиват от топлината. Пътят, по който беше влязла, представляваше огнена стена. Не можеше да се измъкне оттам. Но не можеше и да остане, където беше. Без да си дава време да помисли, тя се изкатери горе и хукна по коридора с горящи стени. Ризата й беше завързана на устата. Едва дишаше.

В дъното на коридора тя стигна до врата. Дръжката беше толкова гореща, че кожата на дланта й изцвърча и почувства пронизваща болка. Дръпна се назад и побягна обратно. Дишането й се затрудни. Дръжката на следващата врата беше по-хладна и отвъд имаше килер. Дебора изпъшка, коленичи, притисна лице до пода и вдъхна по-свежия и чист въздух. В сравнение с онова, което беше дишала дотогава, той имаше вкуса на планински поток. Изправи се и като се препъваше, побягна. В този момент пред нея се появиха двойните външни врати.

Горе се разнесе силен трясък, последван от скърцане на дърво. Част от тавана се срути, разпръсквайки дъжд от искри. Дебора наведе глава и побягна към вратите. В същия миг зад гърба й експлодира греда, сякаш беше заредена с динамит.

Стигна до вратите, успя да дръпне резетата и най-после се гмурна в хладната, влажна нощ.

Като се изтърколи от предната част на къщата, видя, че голямата алея за коли е осветена не само от бушуващия огън, но и от светлините на три пожарни коли. Пожарникарите, които свързваха маркучите, изумено се вторачиха в Дебора. Единият извади кислородна маска и се завтече към нея.

— Казаха, че вътре няма никого! — възкликна друг.

— Има ли още някой? — попита пожарникарят с маската, докато й помагаше да слезе по стъпалата.

Тя изведнъж се почувства без всякакви сили и благодарно се облегна на него.

— Някой?

— Има ли още някой? — повтори той. — Не можем да овладеем пожара. Само ще се погрижим да не се разпространи. Нека да гори. Вътре няма друг, нали?

Дебора се замисли за миг и сетне поклати глава.

Нека да гори.

Беше сутрин. Дебора прекара нощта в мемориалната болница „Грейди“, за да бъде под наблюдение. Няколко пъти й подаваха кислород, различни медицински сестри се погрижиха за леките й наранявания и охлузвания и след кратък и неспокоен сън на зазоряване заявиха, че може да се прибере у дома.

Сернига и Кийн дойдоха в шест.

— Били сте доста заета тази нощ, а? — попита федералният агент.

— Горе-долу — отвърна Дебора.

— Искате ли да ми разкажете какво се случи?

— Не тук. На моя територия.

— У вас?

— В музея.

Уличното движение в ранното утро все още не беше натоварено и след двадесетина минути тримата влязоха в музея.

— Може ли да отидем в стаята на Ричард? — попита Дебора.

— Разбира се — отговори Сернига. — Защо?

— Не знам. За да сложим край на случая с него, предполагам.

Агентът седна зад бюрото на Ричард и разтвори бележника си. Дебора се настани на единственото кресло, с гръб към библиотеката. Усещаше болезнено кожата на бинтованите си рамене и ръце. Бяха й дали куп кремове и лосиони за изгарянията, но въпреки това опърлените участъци я заболяваха при всяко раздвижване на въздуха. Кийн я наблюдаваше мълчаливо. Изглеждаше засрамен.

— Това наистина е краят, така ли? — попита тя.

— Що се отнася до мен, да. Няколко месеца ще пиша доклади, но ще се постарая да не замесвам името ви.

— Сигурен ли сте, че е бил той?

— Бауърс ли? Да. Микробусът беше намерен обхванат от пламъци в канавката близо до Вирджиния Хайландс.

— Катастрофирал ли е?

— Трудно е да се каже. По-скоро прилича на запален.

— Запален?

— Саможертвата е любим похват за тези политически мъченици, както се определят. Макар че не разбираме защо са го направили, след като очевидно са се измъкнали с онова, което са търсили. Бяха извадени две тела. Единият явно е татуираният скинхед, когото описахте. Другият, вероятно шофьорът, е Калвин Бауърс. Ще трябва да изчакаме анализа на зъбите, но сигурно е той. В сандък в задната част имаше трети труп. Това ли е, което мисля?

— Не. Не са се измъкнали с онова, което са търсили. Вероятно затова са се запалили заедно с него. Третият труп беше на Маркъс. Размених телата и оставих другото да изгори в гробницата на Атрей. Те бързаха и не го погледнаха отблизо, но предполагам, че са разбрали скоро след като са тръгнали.

Кийн тихо подсвирна.

Сернига я погледна. Не каза нищо, но й се стори, че изглежда смаян. Дебора отмести очи. Не желаеше нито възхищението, нито съжалението му, искаше разпитът да приключи колкото е възможно по-скоро.