Саймън Бекет - Огнената диря

— Мисля, че знам — отвърнах. — Дънкан, помниш ли, че онзи ден ти дадох жокер?

— Онова мазно петно на тавана ли имате предвид? Да, но не успях да измисля нищо.

Той сведе засрамено поглед. Броуди продължаваше да ме гледа с очакване.

— То може да се получи от две неща. От телесна мазнина и от плата на дрехата й — обясних аз. — Някой чувал ли е за така наречения „ефект на фитила“?

И двамата ме изгледаха неразбиращо.

— Има два начина да превърнеш едно тяло в пепел. Или да го подложиш на много висока температура, което очевидно не се е случило, защото иначе цялата къща би изгоряла, или да го печеш на ниска температура, но дълго време. Всички имаме под кожата си слой подкожна мазнина и тя гори. Преди човечеството да открие парафина, свещите са били правени от лой, претопена животинска мазнина. При определени условия човешкото тяло може да се превърне в голяма свещ.

— Сигурно се шегуваш. — Бившият инспектор изглеждаше потресен.

— За съжаление, не. Ето защо мазните петна по тавана и пода бяха толкова отчетливи. От високата температура мазнината се втечнява и част от нея се отделя с дима. Съдейки по петната в къщата, жената явно е имала дебел мастен слой.

— Значи е била с наднормено тегло? — попита Дънкан.

— Мисля, че да.

Броуди смръщи чело.

— Все още не разбирам какво общо имат дрехите й.

— Когато мазнината се топи, тя се пропива в дрехите. Те действат като фитил за свещ и тялото гори много по-дълго, отколкото ако е без тях, особено ако платът е леснозапалим.

Броуди поклати глава.

— Боже! Като че е горяла в ада.

— Ужасно е, но се е случило именно това. Повечето инциденти с така нареченото „спонтанно самозапалване“ се случват с много възрастни или пияни хора. В цялата работа няма нищо странно или паранормално. Те просто изпускат цигарата върху дрехите си и заспиват или са толкова немощни, че нямат сили да угасят пламъка. Като в случая с Мери Рийзър — погледнах към Дънкан. — Тя е класически пример за „необяснима“ смърт чрез изгаряне. Но е била възрастна, с наднормено тегло и пушачка. Според доклада на полицията последният човек, който я е видял, е бил нейният син. Той твърдял, че майка му взела приспивателно, останала по халат във фотьойла си и запалила цигара. И халатът, и фотьойлът са действали като фитил.

Дънкан обмисли внимателно думите ми.

— Да, но защо нищо друго не се е запалило? И защо не е изгоряло цялото тяло?

— Въпреки че телесната мазнина е достатъчна и действа като гориво, при изгарянето си човешката плът не отделя висока температура. Огънят е слаб, достатъчен да овъгли тялото, но не и да запали нещо друго. Върнете се отново към свещта. Тя се топи, докато гори, но не подпалва нищо около себе си. Ето защо ръцете и краката понякога оцеляват.

Протегнах здравата си ръка напред така, че ръкавът на якето да се вдигне нагоре и да открие китката.

— Тук има предимно кожа и кости и почти никаква мазнина. И за разлика от торса ръцете в тази част остават непокрити от плата на дрехата, следователно няма какво да действа като фитил. При други случаи ръцете изгарят просто защото са били близо до тялото. Но долната част на краката и глезените обикновено остават далече от огнището на пожара, затова много често оцеляват. Ето, представете си го. Тя е лежала на една страна и ръката под нея е изгоряла с останалото. Но другата ръка и краката й са се запазили.

Броуди потърка замислено брадичка. Пръстите му минаха по вече наболата брада с характерния звук.

— И смяташ, че този „ефект на фитила“ е предизвикан нарочно? Че някой се е погрижил за това?

— Не съм убеден. Не е лесно да го постигнеш. Досега не съм чувал за убийство по този начин. Всички документирани случаи са от инциденти, което е още една причина, че не приех веднага смъртта за съмнителна. Не, мисля, че който го е предизвикал, просто е искал да унищожи евентуални доказателства, останали по тялото. Предполагам, че е използвал бензин или друг възпламенител, за да предизвика пожара — малко количество, защото иначе таванът щеше да е по-обгорен, отколкото е, а после е хвърлил запалена клечка кибрит върху тялото и си е тръгнал.

Бръчките по челото на Броуди се задълбочиха.

— Защо не е подпалил цялата къща?

— Нямам представа. Може да се е страхувал, че ще привлече вниманието на хората. Или се е надявал, че така ще прилича повече на инцидент.

Двамата останаха мълчаливи, явно размишляваха върху чутото. Най-после Дънкан проговори:

— Тя… мъртва ли е била вече?