Патриша Хайсмит - Намерена на улицата

Полицаят, който водеше разследването, вдигна поглед от бележника си леко усмихнат и поклати глава — жест, който се стори на Линдърман скептичен и снизходителен.

— Мистър Лин…

— Джак Съдърланд беше тук — прекъсна го Ралф — тук , в тази стая — и той посочи към пода. — Само няколко минути, след като беше убил Елси. Дотича тук обезумял, не на себе си, запъхтян и плувнал целия в пот. Попита ме къде съм бил вчера, в четири следобед. Опитваше се да…

— Твърдите, че Съдърланд е бил тук вчера?

— Да, сър. Не ви ли е съобщил тази малка подробност? Че как би могъл! Той се опитва да стовари вината върху мен , ала не може, тъй като…

— Седнете спокойно, мистър Линдърман. Нека всички седнем и обсъдим внимателно нещата заедно. — Полицаят нетърпеливо се размърда върху стола си.

Другият полицай и Ралф послушаха съвета му. Ралф избърса потта от челото си.

— Да, Джак Съдърланд дойде при мен вчера следобед около пет и половина. Тъкмо се бръснех. Опитвах се безуспешно да заспя целия следобед. Попитайте който и да е от къщата, ако не ми вярвате! — Ралф махна с ръка към вратата на апартамента. — Те ще ви информират най-добре, че се оплаквах от тупурдията, която вдигаха на стълбищната ми площадка. Шумна къща е това, децата пищят, родителите вдигат скандали. Принуден съм да спя през деня, тъй като дежуря нощна смяна. Трябваше да съм на работа в осем вечерта.

Думите му изглежда направиха впечатление. Полицаят или детективът записваше всяка негова дума в бележника си. Имаше късо подстригана кестенява коса. Промърмори на колегата си:

— Съдърланд не ни спомена нищо за посещението си тук. Не спомена и името на Линдърман. Записал съм показанията му.

— Да, сър.

— Съдърланд е чудесен бегач, не забравяйте това обстоятелство — подхвърли Ралф.

— Какво искате да кажете с това? — попита другият полицай.

— Рано сутрин прави кросове из квартала, поддържа идеална спортна форма. Лесно би могъл да пробяга разстоянието до Грийн стрийт и обратно — за не повече от шест или седем минути. А вчера, когато пристигна у дома, бе целият плувнал в пот. Направо си помислих, че ще припадне от умора.

Полицаят с късо остригана коса се облегна на стола и вяло се усмихна.

— Около пет и половина ли дойде у вас?

— Да, между пет и тридесет и шест.

— И колко време остана?

— Около десетина минути. Не пожела дори да седне. Попитах го защо е толкова разстроен, дали не се е случило нещо с малката му дъщеричка или с Елси, а той ми отвърна: „Не, няма нищо“. Все още чувам гласа му! И изглеждаше сякаш вбесен от това, че съм си бил целият следобед у дома.

Полицаят с късо остригана коса поклати глава унило или уморено.

— Мистър Линдърман, разбрахме от Марион Гил, приятелката на Елси…

— Да, чувал съм за това име, Марион Гил — наостри уши Ралф.

— Е, тъкмо тя е повикала по телефона Съдърланд след нападението, сварила го е у дома и той е пробягал целия път до Грийн Стрийт. Можете да забравите това име като убиец на жертвата, мистър Линдърман.

Линдърман го изгледа недоверчиво.

— Тогава той също може да забрави за мен! Бих оценил високо това!

Другият полицай леко се подсмихна.

Ралф възненавидя ехидната му усмивчица и цялата атмосфера внезапно му опротивя. Значи Съдърланд си е бил у дома?

— Мислите ли, че Марион ви е казала истината?

Късо остриганият полицай избърса челото си.

— Да, господине. Тя е била горе, в апартамента си, когато се е случило нещастието. Ние…

— Но откъде знаете? — На Ралф внезапно му хрумна друг сценарий: Марион ревнува Съдърланд от Елси, тъй като той я харесва повече от нея. Възможно ли бе Марион да я е убила?

— Оставете ме да довърша, господине. Действията на Марион са потвърдени от няколко човека на Грийн стрийт. Те са чули писъците на входа и са забелязали Марион да се спуска надолу по стъпалата. Двама човека са я видели.

Ралф прехапа долната си устна и процеди:

— Навярно не сте осведомени, че Съдърланд е имал любовна връзка и с двете.

Другият полицай се приведе напред, ухили се на колегата си, който записваше нещо в бележника си и понечи да каже нещо, но късокосият припряно махна с ръка. При все това другият полицай тихичко се разкиска.

Какво смешно имаше в това, Линдърман не можа да разбере.

— Проверихме ли къщата тук? — попита вторият полицай.

— Да.

Станаха, благодариха на Ралф и го запитаха къде ще бъде днес и следващите няколко дни.

— Тук. Живея тук — отвърна Ралф.