Патриша Хайсмит - Стъклената килия

Прибра се у дома и завари Хейзъл свита на канапето да чете някакви служебни документи. Той прибра палтото си в дрешника, влезе в дневната и се усмихна на съпругата си. Внезапно се почувства щастлив, че си е вкъщи.

— Какво се случи? — обади се Хейзъл.

— Разбрах, че Гауил не е платил на О’Браян и не знае как да го стори. Разбира се, той твърди, че не му дължи нищо.

— Откри ли нещо, което не ти беше известно?

— Гауил е вбесен, защото полицаите са го взели на мерник заради морфина.

— Как така? Доколкото разбирам, не са предприели нищо срещу него.

— Да, засега само го държат под наблюдение, но навярно ще му наложат някаква глоба. Предполагам, че проверяват банковите му сметки, поради което той не смее да изтегли пари, за да плати на О’Браян. — Картър леко се усмихна и продължи: — Следят и всяка негова стъпка, което го подлудява… Когато преди малко излязох от жилището му, забелязах полицейска кола, паркирана от другата страна на улицата.

Хейзъл стреснато го изгледа.

— Значи полицаите са те видели.

— Да, но това изобщо не ме притеснява. Хич не ме е грижа, дори ако са поставили подслушващо устройство в апартамента му. Опитвах се да разбера какво знае Гауил. Полицията цели същото.

Отпусна се на канапето, като се постара да не е прекалено близо до Хейзъл, но ненадейно тя протегна ръка и стисна дланта му. За първи път от няколко седмици проявяваше нежност към него, но нямаше намерение да разговаря откровено, сякаш жестът й заменяше всяко признание в любов и вярност.

Картър стисна зъби и се почувства още по-зле. Беше й казал, че подозренията би трябвало да паднат върху О’Браян, тъй като при него детекторът на лъжата беше показал по-големи отклонения. Това бе самата истина, но всъщност подкрепяше измислената му версия. Хейзъл очевидно не беше приела думите му за чиста монета, понеже в Ню Хемпшир беше повдигнала въпроса за халюцинациите. Той си даде сметка, че продължава да я лъже, защото я обичаше, защото не можеше да живее без нея. Внезапно се запита дали любовта му е искрена, или е проява на свръх егоизъм. Притегли Хейзъл към себе си и я прегърна.

Тя не проговори, но остана в прегръдките му няколко минути и Картър се почувства безкрайно щастлив. После нежно го отблъсна и промълви:

— Късно е. Да си лягаме.

Реши да не изкушава съдбата и тази нощ не се осмели отново да докосне Хейзъл, но нещо му подсказваше, че скоро отново ще бъде щастлив с нея.

Картър се питаше какво правят полицаите, освен да чакат нещо да се случи от само себе си. Вече би трябвало да са проверили каква сума има Гауил в банката и какви са източниците на приходите му. Дали очакваха О’Браян да се изнерви и да нападне човека, който го беше наел да извърши убийството? Не, О’Браян никога не би поел подобен риск.

Липсата на новини изнервяше не само него, но и Хейзъл. Само Бътъруърт и Дженкинс изглеждаха оптимистично настроени. Фактът, че всяка сутрин в девет Картър идваше на работа, сякаш потвърждаваше неговата невинност. Навярно си мислеха, че в противен случай отдавна щяха да са го арестували.

— Доколкото разбирам — каза му веднъж Бътъруърт, — имало е нещо между Гауил, Дейвид и…

— Моята съпруга — промърмори Картър.

— Исках да кажа между Гауил и Дейвид Съливан — побърза да се поправи Бътъруърт, който очевидно искаше да прояви любезност към подчинения си.

Полицейското разследване като че беше съсредоточено върху Гауил като евентуален възложител на убийството и във вестниците ежедневно се споменаваше името на О’Браян, който „често бил разпитван от полицията“. Не беше ясно дали той още работи като барман, но със сигурност не бе арестуван.

Една сряда, малко след шест, точно когато Картър се беше прибрал от работа, О’Браян му телефонира. Съобщи му кой се обажда и добави:

— Можете да затворите, ако чуете жена ви да отваря външната врата. В момента не наблюдавам жилището ви, но знам, че сте сам. Господин Картър, спешно ми трябват пет хиляди долара.

Още щом чу гласа му, Картър знаеше какво ще последва. Предпазливо изрече:

— Защо се обаждаш тук. Може би телефонът ми се подслушва.

Онзи се поколеба за секунда, после каза:

— Какво означава „може би“? Подслушва ли се, или не?

— Не съм сигурен… Колкото до парите, ченгетата моментално ще разберат, ако ги получиш.

— Лъжеш се, господинчо. Ще ми ги дадеш в брой, и то до петък, иначе знаеш какво ще се случи. — О’Браян говореше самоуверено и доста свързано. — Знам, че имаш мангизи. Изтегли сумата от банковата си сметка.