Мери Кларк - Сърце назаем

Трайън обаче не беше замесен от същото тесто. Емили и други жени в службата неизменно долавяха едва прикриваната му неприязън. Всички се дразнеха от факта, че като братовчед на прокурор Тед Уесли, срещу него никога нямаше оплаквания, дори и да бяха напълно заслужени.

Емили не оспорваше, че е добър в работата си. Публична тайна обаче бяха методите му за изтръгване на показния често прекрачваше границата на допустимото. През годините не един и двама подсъдими гневно отричаха да са давали уличаващите ги показания, които той изнасяше под клетва в съда. Емили разбираше, че подобни оплаквания има срещу всеки следовател, но при Трайън те надхвърляха приемливия брой.

И пак той се оказа следователят, откликнал пръв ма искането на Истън да говори с някого от прокуратурата, след като го арестуваха за обира.

Емили се надяваше неодобрението, което изпитва към Трайън, да не е изписано на лицето й, докато го наблюдаваше как седи отпуснат на стола. С обветрено лице, небрежно поддържана коса и вечно полупритворени очи, той изглеждаше по-стар от своите петдесет и две години. Беше разведен и имаше подчертана слабост към нежния пол. Емили знаеше, че някои жени извън службата определено го намират за привлекателен. Неодобрението й нарасна след приказките му, че не е достатъчно жилава, за да се справи с този случай. След като проучи досието, тя трябваше да признае, че той и Розен са си свършили чудесно работата както при описанието на местопрестъплението, така и при разпита на свидетелите.

Без да се впуска в излишно любезничене, тя отвори папката пред себе си и подхвана делово:

— Майката на Натали Рейнс ще пристигне след малко. Прегледах докладите ви и първоначалните й показания пред вас в деня, когато Натали е починала, както и писмените й показания няколко дни по-късно. — Погледна двамата мъже. — Първата й реакция е абсолютен отказ да повярва, че Грег Олдрич може да има нещо общо със случилото се.

— Така е — потвърди тихо Розен. — Госпожа Милс сподели, че обича Грег като син и дори умолявала Натали да се върне при него. Според нея Натали работела прекалено много и трябвало да отделя повече време за личния си живот.

— Човек би очаквал, че ще иска да го убие — обади се Трайън саркастично. — Вместо това тя се притесняваше за него и за хлапето му.

— Тя е разбирала раздразнението на зет си — обърна се Розен към Емили. — Разпитаните приятели единодушно определиха Натали като работохолик. Иронията е, че евентуалната подбуда за убийството би предизвикала симпатиите на съдебните заседатели към Олдрич. Дори собствената му тъща го съжаляваше. Въобще не вярваше, че той го е извършил.

— Кога за последен път някой от вас е говорил с нея? — попита Емили.

— Потърсихме я точно преди изявленията на Истън да се появят във вестниците. Не искахме публикациите да я заварят неподготвена. Тя остана истински шокирана. Преди това позвъни няколко пъти да пита има ли развитие в разследването — уточни Розен.

— Старицата искаше да разговаря с някого — намеси се Трайън с безразличен тон. — Затова ние си говорехме с нея.

— Много мило от ваша страна — подигравателно подхвърли Емили. — Виждам в показанията, че госпожа Милс е говорила за съквартирантката на Натали — Джами Ивънс, убита в Сентрал Парк петнайсет години преди това. Питали сте я дали смята, че има нещо общо между двата случая.

— Заяви, че е невъзможно — отвърна Трайън. — Натали не познавала приятеля на съквартирантката си. Знаела само, че е женен и се развежда. Натали настоявала съквартирантката и да се раздели с него, защото той очевидно я подвеждал. Казала и че го е видяла веднъж на снимка, която пък изчезнала при убийството на Джами. Затова смятала, че е възможно да има някаква връзка, но детективите, работещи по случая, не го сметнали за вероятно. По онова време имало серия от нападения в парка. Портфейлът на Джами Ивънс лежал на земята, но кредитните карти и парите липсвали. Часовникът и обиците й — също. Според ченгетата е оказала съпротива при нападението и затова е умряла. Така и не разбрали кой е приятелят й, а и случаят останал неразкрит.

Телефонът иззвъня. Емили вдигна слушалката.

— Госпожа Милс е тук — докладва секретарката.

— Добре. Ще я приема веднага.

Розен се изправи и каза, че ще я доведе.

Трайън не помръдна и Емили го изгледа втренчено.

— Ще ни трябва още един стол. Имаш ли нещо против да донесеш?

Трайън се надигна неохотно.

— Наистина ли ти трябваме и двамата? Довършвам доклада по случая „Карън“. Не вярвам мама да съобщи нещо изненадващо.