Пол Кристофър - Евангелието на Луцифер

— Тези приказки са малко овехтели — прекъсна го Хилтс. — Всички, които пееха тази песен, са мъртви и погребани, от Сталин, та чак до Ричард Никсън.

— Имената се менят, но не и враговете — отвърна Адамсън. — Америка за сетен път се препъва и се нуждае от силен лидер патриот, който да я спаси. Вярващ човек. Свят човек.

— Откъде ли ми хрумна, че този човек сте вие? — промърмори Хилтс.

— Госпожице Райън, господин Хилтс, знаете ли какво е култура на изтреблението?

— Чингис хан, Атила. Варварството като култура — предположи Фин.

— Осама бин Ладен — добави Хилтс.

— Повечето хора намират идеята за отблъскваща. Смятат, че варварин означава човек, който не е просветен. Но не е така. Около нас има много култури на изтреблението, но ние сме твърде суетни, изолационисти в мисленето си, за да ги видим. Няма начин ислямът и християнството мирно да съществуват заедно. И двете са култури на изтреблението. Култури, които убиват враговете си като начин на живот. Хитлер го знаеше, но му липсваше далновидност. Ако беше обявил война на единствения си истински враг — комунизма — щеше да завладее половината свят и да доживее до дълбока старост. Пророкът е казал „да се изтребват“ неверниците, а християнската догма ни учи да „ударим“ антихриста. Няма средно положение. Това е кръстоносен поход. Накрая единият от двата светогледа трябва да надделее. А ние губим, като отказваме да го признаем. Вече нямаме най-високия стандарт на живот. Работниците в Канада и в държави като Бруней изкарват по-високи надници. Продължителността на живота в Корея е по-голяма. Населението на Куба е по-грамотно. Прогресът се е превърнал в мръсна дума, а нашият президент би искал да ни възприема като безполови пуритани. Превърнали сме се в нация от търсачи на изкупителна жертва, чието разбиране за култура се покрива с реалити предаванията, които са всичко друго, но не и култура. Имам намерение да сложа край на всичко това и евангелието на Луцифер ще ми помогне да го сторя.

— Вие сте не по-малко луд от дядо си — изръмжа Хилтс.

— Защо ми се струва, че вие двамата сте лудите? — мрачно изрече Фин. — Задава се ураган, а вие бистрите политиката.

Дървената палуба под краката й се накланяше напред-назад, а отвън воят на вятъра се усилваше с всяка секунда. Беше достатъчно тъмно, за да се запалят лампите в голямото помещение с ниски тавани. Дъждът драскаше шумно по продълговатите овални прозорци. Цялата лодка подскачаше и се дърпаше от веригата, с която беше закотвена, с нос, вдигнат високо срещу вятъра.

— Не се тревожете за урагана, госпожице Райън. Засега метеоролозите го класифицират като тропическа буря. Дори не са я кръстили. Ала се опасявам, че така или инак вие няма да я преживеете. А що се отнася до мен и спътниците ми, мощността на тази лодка й позволява да се движи с осемдесет километра в час, изпреварвайки вятъра и така ще сторим веднага щом се отървем от вас.

— Е, къде е неговото място в картинката? — Хилтс кимна към Лавал.

— Не е ваша работа — троснато произнесе французинът.

— Брат Лавал е йезуит — поясни Адамсън, — което означава, че преди всичко е човек на логиката. Брат Лавал вече не служи на църквата. Той работи за мен.

— Е, Лавал, предполагам, че това означава, че Мамон 59 59 Древносирийски бог на богатството. В християнските текстове — олицетворение на дявола, алчността и користолюбието. — Б.ред. е по-убедителен от Бога.

— Много остроумно, господин Хилтс — отвърна монахът. — Може би трябва да си потърсите работа като екшън герой.

— Как ни открихте? — намеси се Фин. — Не може да сте ни проследили.

— Така е. Проследихме вашия приятел господин Симпсън.

— Запознах се с него едва в Кайро — възрази Фин.

— Симпсън е причината да ви наемем, госпожице Райън — обясни Адамсън. — Симпсън е част от тази история от самото начало. — Той се засмя. — Още отпреди самото начало, всъщност.

— Това пък какво означава?

— Слуховете за евангелие, написано от Христос, съществуват почти от времето на разпятието му — започна Адамсън. — А подобни слухове винаги са имали политическа стойност. Дядо ми много добре го разбираше. В края на двайсетте, когато Ватиканът е изпитвал сериозни финансови трудности, дядо ми, наред с много други, им се притекъл на помощ. В замяна му дали информация за евангелието на Луцифер. Историята е дълга и сега нямам нито времето, нито желанието да ви я разказвам, достатъчно е да кажа, че впоследствие били замесени и правителства. Италианското на Мусолини, нашето и британското, които в общи линии държали юздите на властта в Близкия Изток по онова време.