Пол Кристофър - Призракът на Рембранд

— Zwijn — процеди презрително Пиетер.

Арагас се изсмя доволно.

— Наричаш ме свиня? Трябва да знаеш, че аз съм убеден мюсюлманин. Моля се по шест пъти на ден.

— Нямаш друг бог, освен алчността — каза Кан, който стоеше до Пиетер.

— Ти пък се кланяш на войната.

— Революцията — поправи го Кан.

— Въпрос на реторика — отвърна пренебрежително Арагас. Върна се при Фин и се усмихна широко. — Помоли чичо си, или какъвто ти е там, да ми каже къде е съкровището, иначе четиримата зад мен ще убият приятелите ти, а след това ще те изнасилят.

— Само я докосни и ще умреш — каза Пиетер. Гласът му не търпеше възражение.

Арагас бръкна в джоба на сакото си и извади малък тъпонос револвер.

— Имам хеликоптери. Имам хора с картечници. Имам хора в Лондон, които изпълняват заповедите ми. И в Холандия също. Боя се, че не сте ми в категорията, господин Боегарт.

— Онези са били твои хора — заяви Фин, осенена от внезапно прозрение. — Онези пред института „Кортолд“.

— Ти си взривил яхтата ми! — възкликна Били.

— Разбира се — потвърди Арагас. — Държах под наблюдение контактите на Кан зад граница. Те ме доведоха до вас. Смятах, че ще ме заведете при алтавия си чичо и при съкровището, което търся от толкова години. Моето злато.

— Ти си луд — обади се мрачно Хансън.

— На кого му пука? — изхили се Арагас. — Важното е, че ще пусна някой и друг куршум в хубавата главица на госпожица Райън, ако червенокосият глупак не проговори. — Вдигна револвера и дръпна предпазителя. Извърна леко глава и излая към мъжете, които стояха на десетина крачки зад него. — Ако някой се намеси, убийте го.

С нечовешка бързина Кан измъкна тежкия автоматичен пистолет изпод ризата си. Пистолетът, който беше у Фин, когато я измъкна от колонията мекотели. Кан натисна спусъка и дясното стъкло на тъмните очила на Арагас се пръсна на хиляди уловили слънцето частици. Предницата на белия костюм порозовя от кървавата мъгла, изригнала от главата на полицая. Широкополата шапка хвръкна нанякъде.

Пиетер Боегарт изкрещя:

— Долу! Всички долу!

Един от четиримата войници зад свличащия се труп на Арагас успя да извади глока си и да произведе серия от изстрели, които надупчиха гърдите на Кан. Пиратът революционер умря на място, но останалите последваха съвета на Пиетер Боегарт и се хвърлиха навреме на земята.

Примитивното ръчно оръдие гоне било използвано от китайската пехота още през четиринайсети век, а може би и по-рано. Заедно с развитието на технологиите — като изобретяването на едноръчния арбалет с механично зареждане — то променило завинаги естеството на съвременната война.

Първите гоне използвали бамбукови тръби, които бързо били заменени от железни и бронзови цеви, дълги приблизително четиридесет и пет сантиметра, и оборудвани с тежки дървени приклади, които можели да бъдат подпирани за по-добър прицел във вилката между дънера на дърво и някой нисък клон, върху друг стабилен предмет, както и върху специално изработени за целта преносими вилки.

Като му сипеш барутен прах, натъпчеш го добре и добавиш тампон, а после опреш бавно горяща клечка кибрит към специален отвор в задната част на цевта, оръдието гоне изстрелва желязно гюле, тежко между двеста и четиристотин и петдесет грама. На разстояние сто метра оръдието е доста точно. Разстоянието от скупчените нагъсто дървета в края на поляната беше два пъти по-малко.

Шестстотин години преди четиримата войници от елитното сингапурско подразделение да стъпят на острова, оръдията гоне били в състояние да пробиват дупка колкото юмрук в излъскана стоманена броня и плетена метална ризница. Тънките кевларни жилетки на четиримата не представляваха никаква защита, когато двайсетината оръдия гоне изстреляха гюлетата си в зловеща последователност, която разтърси полянката и вдигна големи облаци смрадлив жълтеникав пушек.

В облака от дим и летящи снаряди четиримата мъже бяха изкормени, одрани и обърнати с хастара навън, превърнаха се от дишащи човешки същества в парчета разхвърляно месо и вътрешности и всичко това в рамките на няколко секунди и с цената на половината гюлета. Останалите свирнаха през дима и се забиха в чакащия хеликоптер.

Корпусът се разпадна заедно с пилота и след част от секундата петстотинте литра високооктаново самолетно гориво експлодираха и изпариха хеликоптера във въздуха. Трясъкът на оглушителната експлозия се плисна към стените на калдерата и предсмъртните мигове на машината се повториха отново и отново със затихваща сила.