Пол Кристофър - Призракът на Рембранд

— Негова Светлост е бил тук, а никой не ме е уведомил. — Гласът му беше в синхрон с лицето.

Фин го зяпна.

— Кой?

— Негова Светлост херцогът, ето кой!

Фин изведнъж си представи как Рони се здрависва с Джон Уейн на прага на „Мейсън-Гудуин“.

— Никакъв херцог не е идвал.

— Дорис е пратила при вас човек на име Уилям Пилгрим, нали така?

— Били. Живее на лодка по собствените му думи.

— Били, както го наричате вие — просъска Рони и потръпна, — е лорд Уилям Уилмът Пилгрим, барон Нийт, граф Пенденис, херцог Кернау.

— На мен се представи като Били. За другите неща не спомена изобщо.

— Какво искаше?

— Носеше картина за оценка.

— Вие какво му казахте?

— Смяташе, че е на Ян Стеен. Не беше. Само сравнително добър фалшификат.

— Вие не сте достатъчно квалифицирана да различите истински Ян Стеен от фалшификат, госпожице Райън. За това си имаме експерти.

— Беше закрепена за основата с телчета, Рон.

— Това не значи нищо! Телчетата са били добавени при подплатяването!

— Нямаше подплата — спокойно отвърна Фин, стискайки зъби. — Само оригиналното платно. А както знаете, това е сигурен признак за фалшификат. Оригинално платно на Ян Стеен би било на триста години. Без подплата щеше да е изгнило преди десетилетия. Картината беше безспорен фалшификат. А и подписът не беше както трябва. В най-добрия случай е дело на Том Кийтинг, при това не от най-добрите му фалшификати.

— И вие му казахте това?

— Разбира се. Защо да го лъжа?

— Не е било ваша работа да му казвате каквото и да било. Някой трябваше да ме информира. Негова Светлост херцогът е много ценен потенциален клиент и не бива да бъде обслужван от незначителни служители на фирмата.

— Незначителни служители? — повтори студено Фин.

— Боя се, че Негова Светлост заслужава определено ниво на почит и уважение, което не ви е по силите — изпръхтя Рони.

Фин с мъка удържа желанието си да го срита по надутия задник. Вместо това стана и облече шлифера си.

— Тръгвам си — каза тя. — Прибирам се в незначителното си апартаментче в Крауч Енд. — Взе чадъра си.

— Нищо такова няма да правите! — избоботи Рони и застана на пътя й. Погледна скъпия, тънък като вафлена кора часовник на китката си, който проблясваше като голяма златна монета. — Още не е станало пет.

— Тръгвам си — повтори Фин. — И ако не се махнете от пътя ми, ще направя онова, което треньорът ми по самоотбрана в училище ме учеше да правя с хора като вас.

Лицето на Рони заприлича на презрял домат, но той все пак се дръпна.

— Ще се погрижа да ви уволнят! — изсъска той, докато тя минаваше покрай него.

— Майната ти — измърмори тя на път към стълбите. Писнало й беше от Роналд Депейни-Котръл, от „Мейсън-Гудуин“ и от тъпата Англия като цяло.

Отвратния Рони удържа на думата си и когато Фин се прибра, на телефонния секретар я чакаше съобщение от Дорис. Беше уволнена. Чекът с последната заплата щял да й бъде пратен по пощата, а вътрешното министерство щяло да бъде уведомено за уволнението й във връзка с работната й виза. Всичко това — много студено и много делово. В пощенската й кутия имаше плик от някакъв лондонски адвокат. Прекрасен завършек на един прекрасен ден. За утеха Фин слезе в ресторанта и си поръча огромен сандвич със салата от прясно зеле и люти картофки. Саутбийчската диета можеше да върви по дяволите, Англия — също.

СЪР ДЖЕЙМС Р. ТАЛКИНГХОРН, Q.C. 2 2 Q. C. — Queen’s Council — висша адвокатска степен във Великобритания, букв. „съветник на кралицата“. — Б.пр. , KCBE 3 3 KCBE — Knight Commander of the British Empire — рицарски орден във Великобритания. — Б.пр. .

Адвокат

ул. Грейт Расъл G47/12,

централен Лондон

телефон: 020 7347 1000

телеграми: до кантора Талкингло

„Уважаема г-це Райън,

Във Ваша полза ще е да присъствате на среща в моя кабинет утре следобед в два часа. В случай че решите да дойдете, моля, носете със себе си документ за самоличност със снимка, за предпочитане валиден паспорт.“

Дотогава оставам:

Писмото беше подписано с нечетлива драскулка. Носеше дата от предния ден и беше доставено на ръка — нямаше нито марка, нито пощенски печат. Подписът, изглежда, беше положен с перо, наоколо му имаше пръски от мастило, хартията беше кремава и с най-високо качество. Името на този тип, писмото и дори адресът бяха като излезли от роман на Дикенс. За последното можеше да гарантира, защото в момента седеше в местния „Макдоналдс“ само на три врати от въпросния адрес. Кантората на Талкингхорн се намираше над антикварна книжарница на име „Джарндайс“, която изглеждаше като от времето на Дикенс с малката си прашна витрина и мъждиво осветление. Според плочата на стената, тук бил живял прочутият илюстратор на детски книжки от викторианската епоха Рандолф Калдекот.